Де да можеше Фей да спре да я гледа така. Нейните очи с цвят на мед сякаш сияеха с някаква свръхестествена светлина. Тя се беше фокусирала върху Каси като лъч, изцеждаше всичката й воля, стопяваше силата й. Като че ли Фей искаше Каси да направи нещо… Караше я да се чувства толкова дезориентирана… толкова объркана и слаба…
И тогава усети внезапен прилив на сила, който сякаш извираше от краката й. Или по-скоро от земята под тях, от червения гранит на Нова Англия, който беше чула да бумти. Тя се окопити, изправи гръб и вирна брадичка, взирайки се, без да мигне, в тези златни очи.
— Бях тук първа — заяви твърдо.
— Много добре — промълви Фей и в очите й проблесна изненада. Сетне обърна глава. — Има ли нещо интересно в раницата й?
Вбесена, Каси видя как Дебора претърсва чантата й, изхвърляйки вещите й една по една.
— Не много — отвърна рокерката и метна раницата й на земята, така че останалите вещи се разпиляха по склона.
— Добре. — Устните на Фей се разтеглиха в жестока усмивка. — Мисля, че ти беше права, Дебора. Тя е мъртва. — Погледна към Каси. — Ти си нова тук и едва ли си даваш сметка каква грешка допусна. Аз пък нямам време да стоя и да ти обяснявам. Но ще разбереш. Ще разбереш… Каси.
Фей протегна ръка и хвана брадичката й с дългите си пръсти. На Каси й се прииска да се отдръпне, но мускулите й бяха като вкочанени. Усети силата на ръката й и твърдостта на дългите, леко закривени червени нокти. „Като нокти на хищна птица“ помисли си тя.
За пръв път забеляза, че в полирания червен камък, който Фей носеше на врата си, проблясва звезда. Камъкът искреше на светлината и Каси не можеше да свали очи от него.
Фей се изсмя внезапно и я пусна.
— Хайде — каза тя на другите две момичета.
Трите се обърнаха и поеха нагоре по стъпалата.
Каси изпусна въздуха от гърдите си с облекчение.
Трепереше. Това беше… това беше абсолютно…
Стегни се!
„Тя е просто главатар на банда — каза си Каси. — Най-сетне разгада мистерията с клуба. Те са банда. И преди си чувала за бандите, макар че в твоето училище никога не е имало такава. Стига да не ги закачаш и отсега нататък да не им се пречкаш, всичко ще бъде наред.“
Ала утешителните мисли кънтяха кухо в съзнанието й. Последните думи на Фей бяха прозвучали като заплаха. Но заплаха за какво?
Когато Каси се прибра вкъщи следобеда, майка й я нямаше на първия етаж. Най-накрая, след като дълго обикаля от стая в стая и я вика, на стълбището се появи баба й. Когато видя изражението й, стомахът на Каси се преобърна.
— Какво има? Къде е мама?
— Горе е, в стаята си. Не се чувства много добре. Виж, няма нужда да се тревожиш…
Каси забърза по скърцащите стари стъпала към зелената стая. Майка й лежеше в огромно старинно легло. Очите й бяха затворени, а лицето — бледо и леко изпотено.
— Мамо?
Големите черни очи на майка й се отвориха, тя преглътна и се усмихна болезнено.
— Мисля, че е просто грип — каза, а гласът й беше слаб и далечен, сякаш за да подхожда на бледността на лицето й. — Ще се оправя за ден-два, миличка. Как мина училището?
Каси се бореше с желанието си да разпръсне наоколо собствената си мъка. Но майка й си пое с усилие дъх и отново затвори очи, като че ли светлината й причиняваше болка.
Каси заби нокти в дланите си и отговори с равен тон:
— О, добре мина.
— Запозна ли се с интересни хора?
— Ами, може и така да се каже.
Не искаше да притеснява и баба си. Но по време на вечерята, когато тя я попита защо е толкова унила, думите като че ли сами се втурнаха навън:
— В училище има едно момиче… казва се Фей, тя е ужасна. Като Атила в пола. И още през първия си учебен ден я накарах да ме намрази… — И Каси й разказа цялата история.
Когато свърши, баба й остана взряна със замислен поглед в огнището.
— Всичко ще се нареди, Каси — успокои я тя.
„Ами ако не се нареди?“, запита се Каси, но на глас отвърна:
— О, сигурна съм, че ще се нареди.
После баба й направи нещо странно — огледа се наоколо, сякаш някой би могъл да ги подслушва, и се приведе към нея.
— Не, наистина е така, Каси. Знам го. Разбираш ли, ти имаш… изключително преимущество. Нещо много специално… — Гласът й отслабна до шепот.
Каси също се наведе напред.