Каси се вторачи в нея.
— Фей, просто ме остави на мира…
— Иска ти се — каза Дебора и се изсмя.
Каси не разбираше какво става. Но тогава забеляза, че Фей държи в ръката си лист хартия. Беше пригладен, но се виждаше, че преди това е бил смачкан. Стихотворението й.
Гневът надви над изтощението й. Ядоса се толкова силно, че за миг, окрилена от яростта, се усети пълна с енергия. Хвърли се разплакана към Фей.
— Това е мое!
Фей се изненада. Залитна назад, избегна Каси и вдигна високо ръката, с която държеше листа, за да не я достигне.
Тогава някой хвана ръцете на Каси зад гърба й и ги стисна.
— Благодаря ти, Дебора — каза Фей леко задъхана. После погледна към Каси. — Явно дори малката бяла мишка може да ни изненада. Трябва да запомним това. Но сега — продължи тя — ще проведем литературно четене. Съжалявам, че обстановката не е по-подходяща, но какво да се прави? В тази сграда преди се провеждаха часовете по естествени науки, но вече никой не идва тук. Не и откакто Дъг и Крис допуснаха малка грешка по време на един опит по химия. Май познаваш братята Хендерсън — трудно е човек да не ги забележи. Добри момчета са, но са малко безотговорни. Без да искат, направиха бомба. — Сега, когато очите на Каси напълно привикнаха със светлината, тя видя, че стаята е опожарена. Стените чернееха от саждите. — Някои хора, естествено, смятат, че тук не е безопасно — продължаваше Фей, — затова държат сградата заключена. Но ние никога не сме позволявали на нещо толкова незначително да ни спира. Тук е уединено. Можем да вдигаме колкото си искаме шум и никой няма да ни чуе.
Дебора болезнено стискаше ръцете на Каси. Тя пак започна да се бори, когато Фей прочисти гърлото си и вдигна листа пред очите си.
— Да видим… „Моите сънища“ от Каси Блейк. Много оригинално заглавие, между другото.
— Нямаш никакво право… — каза Каси, но Фей не й обърна внимание.
Вместо това започна да чете с мелодраматичен глас:
— Всяка нощ лежа и сънувам единствения…
— Лично е! — изкрещя Каси.
— Който ме целуна и събуди моето желание…
— Пусни ме!
— Един час само бях с него…
— Не е честно…
— И вече сънищата ми са в плен на огъня. — Фей вдигна поглед. — Това е. Какво мислиш, Дебора?
— Смотано е — отвърна Дебора и стисна ръцете на Каси, която се опита да се отскубне. — Глупаво е.
— Е, не знам. Някои образи ми харесват. Огънят например. А ти харесваш ли огъня, Каси?
Каси застина. Бавният дрезгав глас вече звучеше различно. Беше в опасност.
— Мислиш ли за огъня, Каси? Сънуваш ли го? — Каси се загледа с пресъхнала уста във Фей. Очите с цвят на мед сияеха възбудени. — Искаш ли да видиш един номер с огън?
Каси поклати глава. Осъзна, че има неща, по-лоши от унижението. За пръв път тази седмица се страхуваше, но не за гордостта, а за живота си.
Фей завъртя хартията с ръка, оформяйки хлабава фуния. От горния ъгъл лумнаха пламъци.
— Защо не ни кажеш на кого е посветено стихотворението, Каси? Това момче, което те е събудило… кое е то?
Каси се изви, опитвайки да се отдръпне от горящата пред лицето й хартия.
— Внимавай — подигравателно рече Дебора зад гърба й. — Не я вдигай толкова близо до косата й.
— Какво имаш предвид под толкова близо? — попита Фей. — Може би толкова?
Каси трябваше да извие врат, за да избегне огъня. Малки пламтящи късчета хартия се разлетяха във всички посоки, оставяйки ярки сияещи следи. Каси усещаше горещината по кожата си.
— Оппа, ето това е близо. И без това мисля, че миглите й са прекалено дълги. Ти не мислиш ли така, Дебора?
Каси се бореше да се освободи, но Дебора беше изненадващо силна. И колкото повече се мяташе, толкова повече я болеше от хватката й.
— Пусни ме… — каза тя задъхана.
— А аз си помислих, че харесваш огъня, Каси. Погледни в пламъка. Какво виждаш?
Каси не искаше да се подчини, но огънят я привличаше. Логично беше досега хартията да е изгоряла, но вместо това тя продължаваше да пламти. „Жълт — помисли си Каси. — Пламъците са жълти и оранжеви. А не алени, както казват хората.“
Всичките й сетива се съсредоточиха върху огъня. Не беше в състояние да види нищо друго. Бузите й изпръхнаха от горещината. Хартията пукаше, докато огънят я поглъщаше, миришеше на изгоряло.
Сива пепел и жълт пламък. Синеещ в корена си като газова горелка. Огънят менеше формата си всяка секунда, над него се извиваше дим. Изливаше силата си…