Сила.
„Огънят е сила“, помисли си тя. Почти усещаше енергията в златния пламък. Различна от необятния покой на морето и небето или непоклатимата твърд на камъка. Огънят беше деен. Сила, която може да те погълне…
— Да — прошепна Фей.
Звукът извади Каси от унеса й. „Не полудявай.“ Фантазиите й за огъня изчезнаха. „Ето какво се случва, като не си доспиваш. Когато стресът стане прекомерен и си на края на силите си.“ Явно полудяваше.
Сълзи замъглиха очите й и се търкулнаха по страните й.
— О, тя все пак е само едно бебе — каза Фей и в тона й прозвуча отвращение и някакво разочарование. — Хайде, бебче, не можеш ли да се разревеш по-силно? Ако поплачеш достатъчно, може би ще успееш да го угасиш.
И тя приближи горящата хартия до лицето й. Все още хлипаща, Каси замята глава напред-назад. Огънят беше вече толкова близо, че сълзите й падаха със съскане върху него. Каси вече не можеше да мисли, беше ужасена. Като хванато в капан животно, отчаяно и жалко.
Мъртва, мъртва, мъртва, мъртва…
— Какво правите? Пуснете я… веднага!
Каси не можа да определи откъде дойде гласът. Цялото й същество беше съсредоточено върху огъня. Той се разгоря внезапно и угасна почти мигновено в мека сива пепел. В ръцете на Фей остана само парченце от обгорилата фуния.
— Казах да я пуснете!
Нещо сияйно се приближи до Дебора. Но не сияйно като огъня. Сияйно като слънцето. Или луната, която, пълна, е толкова ослепителна, че можеш да четеш на светлината й.
Това беше тя.
Момичето от жълтата къща, момичето с лъчистата коса. Напълно смаяна, Каси се втренчи в нея, сякаш я виждаше за пръв път.
Непознатата беше висока почти колкото Фей, но по нищо друго не приличаше на нея. Фей беше пищна, а тя — стройна, Фей беше облечена в червено, тя — в бяло. Вместо непокорна черна грива, момичето имаше дълга и права лъскава коса с цвета на светлината, струяща през прозореца.
И разбира се, беше красива, дори по-красива отблизо, отколкото отдалеч. Но хубостта й беше толкова различна от тази на Фей, че беше трудно да ги възприемеш като едно и също нещо. Красотата на Фей беше поразителна, но плашеща. Златните очи на Фей бяха забележителни, но от тях на човек му се искаше да побегне.
А това момиче приличаше на образ от стъклопис. Каси за пръв път зърна очите й, те бяха зелени и чисти, брилянтни, сякаш иззад тях струеше светлина. Нямаше никакъв грим, руменината по бузите й беше естествена.
Гърдите й се повдигаха тежко от възмущение, а гласът й, макар чист и мелодичен, беше изпълнен с гняв.
— Когато Тина ми каза, че е занесла онази бележка, веднага разбрах, че нещо става — каза тя. — Но това е вече прекалено. За последен път ти казвам, Дебора, пусни я!
Мотористката отпусна бавно и неохотно хватката около ръцете на Каси.
— Вижте това… можехте да я нараните — момичето с красивите коси направо беше побесняло. Извади хартиена кърпичка и избърса пепелта и сълзите от лицето на Каси. — Добре ли си? — попита тя нежно. — Каси беше в състояние единствено да я гледа. Сияйното момиче беше дошло да я спаси. Беше като в съновидение. — Изплашена е до смърт — каза то и се обърна към Фей. — Как можа, Фей? Как е възможно да бъдеш толкова жестока?
— Идва ми отвътре — измърмори Фей.
Очите й бяха помръкнали и враждебни. Също като лицето на Дебора.
— А ти, Сюзан… изненадваш ме. Не разбираш ли колко е лошо това? — Сюзан измънка нещо и извърна поглед. — И защо искате да я нараните? Коя е тя?
Непознатата прегърна покровителствено Каси през рамото и гледаше въпросително трите момичета. Никой не й отговори.
— Казвам се Каси. — Гласът й потрепери и тя се опита да го овладее. — Каси Блейк. Преди две седмици се преместих тук. Госпожа Хауард ми е баба.
Момичето изглежда се стъписа.
— Госпожа Хауард? От Номер 12? И ти живееш при нея?
Страхът жегна Каси. Спомни си реакцията на Джефри, когато той разбра къде живее. Каси щеше да умре, ако и това момиче приемеше новината по същия начин. Кимна отчаяно.
Светлокосата се извърна отново към Фей.
— Тогава тя е една от нас! Съседка! — добави остро, когато веждите на Фей скочиха нагоре.
— Едва ли — отвърна Фей.
— Тя е само наполовина… — започна да казва Сюзан.