— Млъкни! — отряза я Дебора.
— Тя ни е съседка — повтори светлокосото момиче. После погледна към Каси. — Съжалявам, не знаех, че си се нанесла там. Ако знаех — тя хвърли яден поглед към Фей, — щях да намина. Живея в долната част на „Кроухейвън Роуд“, на Номер 1. — И тя прегърна по-здраво Каси. — Хайде. Какво ще кажеш да те отведа у дома? — Каси кимна. С удоволствие щеше дори да скочи през прозореца, ако тя го поискаше. — Забравих да се представя — каза непознатата и се спря на път към стълбището. — Името ми е Диана.
— Знам.
Диана имаше синя хонда „Интегра“. Тя спря до нея и попита Каси дали не иска да вземе нещо от шкафчето си.
Момичето потрепери и поклати глава.
— Защо не?
Каси се поколеба. После й разказа. Всичко.
Диана стоеше със скръстени ръце и тупкаше все по-нервно с крак, докато слушаше историята. Зелените й очи бяха пламнали от възмущение.
— Не се притеснявай за това — каза накрая. — Ще се обадя на пазача да почисти шкафчето ти. Сега обаче трябва да те отведем оттук.
Тя потегли и й предложи да остави фолксвагена.
— Ще се погрижим за колата ти по-късно. — И Каси й повярва. Щом Диана казваше, че ще се погрижи за нещо, значи щеше да го направи.
Докато пътуваха, Каси мълчаливо се взираше в един кичур дълга коса, падащ над ръчната спирачка. Беше като коприна с цвета на слънцето. Или по-точно, на слънцето и луната. За миг някъде далеч в съзнанието й се събуди споменът за нечии други коси, които бяха обагрени в различни нюанси, но когато се помъчи да задържи образа, той й се изплъзна.
Не смееше да докосне кичура, въпреки че й се искаше да усети дали и на допир е като коприна. Вместо това се опита да се съсредоточи и да слуша какво й говори Диана.
— … не знам какво я прихваща Фей понякога. Тя просто не разсъждава. Не съзнава какви ги върши.
Погледът на Каси предпазливо се плъзна по лицето на момичето, тя беше уверена, че Фей знаеше много добре какво прави. Но не каза нищо.
Скоро паркираха пред красивата викторианска къща.
— Хайде — рече Диана и изскочи навън. — Да те почистим, преди да си идеш у дома.
Да я почистят? Разбра какво има предвид Диана, когато я въведе в една старомодна баня на втория етаж. Пуловерът на Каси, ръцете и джинсите й бяха целите в сажди. Косата й беше оплетена. Лицето й беше омазано с чернилка и набраздено от сълзите. Изглеждаше като дете, избягало от военен конфликт.
— Ще ти дам да облечеш някои мои дрехи, докато почистим твоите. А ти можеш да се измиеш тук. — Диана се суетеше наоколо, докато пълнеше с топла вода ваната, стъпила на четири метални лапи с големи нокти, и добавяше в нея нещо със сладък аромат, което правеше богата пяна. Извади сапун, кърпи, шампоан, при това толкова бързо, че Каси се смая. — Хвърли дрехите си навън, като се съблечеш. После можеш да си сложиш това — каза Диана и закачи пухкав бял хавлиен халат на закачалката на вратата. — Добре, готово.
Тя изчезна и Каси остана втренчена в затворената врата. Погледна към леко замъгленото от парата огледало, после към ваната. Цялото тяло я болеше и я тресеше. Мускулите й трепереха от напрежение. Горещата, сладко ухаеща вода изглеждаше чудесна и когато влезе във ваната, тя я обгърна и Каси неволно въздъхна от блаженство.
О, беше толкова приятно. Перфектно. Полежа така, наслаждавайки се на топлината, която се просмукваше в костите й, и на лекото ухание на цветя, изпълващо дробовете й. Водата като че ли отми и умората й и я освежи.
Взе гъбата и свали мръсотията от лицето и тялото си. Когато най-сетне излезе от ваната и се загърна в голямата бяла мъхеста хавлия, вече беше чиста, стоплена и напълно отпусната, нещо, което не беше усещала от седмици. Все още не можеше да повярва в реалността на всичко, което й се беше случило, но се почувства изпълнена със светлина.
Банята беше старомодна, но не и грозна. Дори беше очарователна с красивите кърпи, бурканчетата с разноцветни соли за вана и купите с нещо, което приличаше на изсушени цветя.
Обу меките бели чехли, които Диана й беше оставила, и излезе в антрето.
Вратата отсреща беше открехната. Каси колебливо почука и я отвори. Спря се на прага.
Диана седеше на перваза на прозореца с глава, наведена над сивия й пуловер, който лежеше в скута й. От перваза висяха прозрачни кристали. Когато слънчевата светлина се пречупваше в триъгълните им стени, те хвърляха в стаята отблясъци с цветовете на дъгата — лилави, зелени и яркооранжеви. Отраженията им се плъзгаха по стените, танцуваха по пода, по ръцете и косите на Диана, сякаш седеше в центъра на калейдоскоп. „Значи, затова прозорецът искреше“, каза си Каси.