Момичетата около Каси се спогледаха удивено. Когато Диана си тръгна, едно от тях заговори Каси:
— Ще обядваш в задната стаичка? — попита то завистливо.
— Явно — разсеяно отвърна Каси, наблюдавайки Диана.
— Но… — Момичетата отново си размениха погледи.
— Ти в клуба ли си? — попита друго.
Каси се почувства неудобно.
— Не… не съвсем. Просто съм приятелка на Диана.
Последва мълчание. Момичетата като че ли се поуспокоиха, макар все още да изглеждаха озадачени.
Каси едва ги забелязваше. Гледаше вратата и момичето, което влезе точно когато Диана стигна до нея.
Фей също изглеждаше великолепно тази сутрин. Буйната й черна коса блестеше, бледото й лице беше леко поруменяло. Устните й, подчертани от някакво червило с цвят на горски плодове, изглеждаха по-чувствени от всякога. Носеше червен пуловер, който следваше всяка извивка на тялото й.
Фей спря на вратата, препречи изхода и двете с Диана се взряха една в друга. Размениха си дълги преценяващи погледи, присвитите черни очи срещнаха зелените. Нито една от двете не каза нищо, но въздухът между тях всеки момент щеше да запука от натрупаното електричество. Каси почти усещаше двете силни воли, борещи се за надмощие. Най-сетне Фей се отмести настрана, но затова пък изпрати Диана с ироничен тържествен жест, изразяващ повече презрение, отколкото учтивост. И докато Диана минаваше покрай нея, Фей й каза нещо през рамо, без да я погледне:
— Какво каза тя? — попита Каси едно от момичетата.
— Не можах да чуя — отвърна тя.
Но всъщност излъга. Беше чула. Просто не разбра значението на думите. Фей беше казала:
— Спечели битката, но ще загубиш войната.
На обяд Каси се зачуди как досега не е забелязала задната стая на столовата. Но поне проумя защо Диана и приятелите й не бяха видели нея самата. Пред вратата й гъмжеше от ученици. Едни се надяваха да ги поканят вътре, други просто се навъртаха наблизо. Тълпата препречваше гледката от общото помещение.
Ясно беше защо тази стая е любимо сборно място. На стената беше окачен телевизор, макар че шумът пречеше да се чува звукът му. Имаше дори микровълнова печка и машина за сокове. Когато влезе и седна до Диана, Каси усети в гърба й да се впиват завистливи погледи.
Мелани и Лоръл също бяха там. Както и Шон — дребното момче с лукавото лице, което я накара да отиде при директора. Там беше и онзи с рошавата руса коса и леко кривогледите синьо-зелени очи един от братята Хендерсън. Каси се опита да не го гледа разтревожено, а Диана му кимна и каза:
— Това е Кристофър Хендерсън. Крис, кажи здрасти. Това е Каси. Ти откара белия й Заек14.
Русото момче се обърна и я загледа отбранително.
— Не съм го докосвал. Дори не съм го виждал?
Диана и Мелани се спогледаха.
— Крис — рече Диана, за какво говориш?
— За зайчето на това маце. Не съм го взимал. Не си падам по малки пухкави животинки.
Диана го зяпна за миг, после поклати глава.
— Яж си обяда, Крис. Забрави!
Момчето се намръщи, сви рамене и се обърна към Шон.
— Значи, има една група, казва се „Холера“, и те имат нов албум…
— Но все някой е докарал колата ми — колебливо се намеси Каси.
— Той го направи — рече Лоръл. — Просто понякога си губи паметта. Обаче знае всичко за музиката.
Каси забеляза, че Шон тук се държи по съвсем различен начин, в сравнение с онзи ужасен ден при шкафчетата. Беше извънредно учтив, изглеждаше, сякаш няма търпение да услужи някому, и непрестанно предлагаше да донесе разни неща вместо момичетата. Те, от своя страна, се отнасяха към него като към малко досаден по-малък брат. Двамата с Лоръл бяха единствените ученици от по-долните класове, с изключение на нея самата.
Няколко минути по-късно на вратата се появи една ягодовочервена глава. Сюзан се огледа.
— Дебора е наказана, а Фей има някаква работа навън, затова ще ям тук — обяви тя.
Диана вдигна поглед.
— Добре — рече тя с равен глас, после добави: — Това е приятелката ми Каси. Каси, това е Сюзан Уитиър.
— Здравей — каза Каси, опитвайки се да звучи нехайно.
Последва изпълнен с напрежение миг. След това Сюзан извърна към нея яркосините си очи.
— Здравей — каза тя най-накрая, седна и започна да вади едно след друго разни неща от плика с обяда си.
14
Автомобилът на бабата на Каси е фолксваген „Рабит“, което в превод от английски означава заек. — Бел.ред.