— Но е много сладък — страстно обясняваше Кори.
Сюзан, която току-що беше погълнала обяда си, вдигна поглед и обяви:
— С това тяло.
— И тези очи — добави Лоръл.
— Най-добре е да замълчите — усмихнато рече Мелани. — Диана и без това ще се побърка, докато той се върне.
— Достатъчно побъркана ли ще бъде след това, че да даде шанс на някоя друга? — провикна се Шон.
Момичетата си размениха снизходителни погледи.
— Може би… някога през следващото хилядолетие — отвърна Лоръл тихо.
Мелани, която изглеждаше развеселена, обясни на Каси:
— Адам и Диана дори не забелязват представителите на другия пол. Вече години наред Адам си мисли, че ние останалите сме момчета.
— Което в случая със Сюзан означава, че има доста развинтено въображение — додаде Лоръл.
Сюзан изсумтя и хвърли поглед към плоските гърди на Лоръл.
— А при някои изобщо не му е необходимо въображение.
— Ами ти, Каси? — прекъсна ги Диана, за да предотврати избухването на свада. — Ти остави ли гадже у дома?
— Всъщност, не — отговори Каси. — Имаше обаче едно момче, това лято. Той беше… Той беше някак… — Не искаше да разказва историята си пред Сюзан, затова се спря и рязко смени темата. — Но както и да е. А между другото как мина срещата на Фей и Джефри?
Сюзан, изглежда, не се заблуди от неочаквания въпрос, но не можа да се въздържи и отговори:
— Рибата налапа въдицата — каза тя и се подсмихна. — Сега Фей трябва само да навие макарата.
Звънецът би и разговорът за гаджетата и срещите секна. Но Каси забеляза разнеженото замечтано изражение на Диана, което не слезе от лицето й през целия следобед.
След училище Диана и Каси се прибраха заедно до „Кроухейвън Роуд“. Когато минаваха покрай дома на семейство Хендерсън, чиято къща беше една от най-неподдържаните, Каси забеляза, че Диана хапе устните си. Това беше сигурен знак, че е загрижена за нещо.
Каси си помисли, че знае за какво.
— Нямам нищо против това, че не съм поканена на тържеството на Кори — тихо каза тя и Диана я погледна изненадана. — Наистина. Аз дори не я познавам. Единственият път, когато съм я виждала преди, беше на стълбите отвън с Фей. Какво има? — попита тя, тъй като Диана изглеждаше още по-разтревожена.
— Кори е обядвала с Фей и останалите, когато си дочула разговора им, така ли?
— Да… всъщност, тя всъщност дойде, когато те почти бяха приключили. Бяха цяла група, но Фей само на нея й позволи да остане. Фей каза…
— Какво каза Фей? — попита Диана примирено.
— Тя каза: „Не си представях, че ще се храниш в столовата с останалите добродетелни идиоти.“ — Каси не спомена частта за Кралицата на непорочността.
— Хм. И какво й отвърна Кори?
Каси се почувства неудобно.
— Каза нещо от сорта, че прекалената добродетел е скучна. Но не остана дълго с тях. Мисля, че Фей и Сюзан се опитваха да я засрамят.
— Да-а — промълви Диана и продължи да хапе устните си.
— Както и да е — продължи Каси. — Нямам нищо против, че не съм поканена на тържеството, но мислиш ли… ами, че има шанс някой ден и аз да вляза в клуба?
Зелените очи на Диана леко се разшириха.
— О, Каси. Ти не би искала това — отвърна тя.
— Знам, че миналата седмица казах някои неща, които създадоха такова впечатление. Но ти спомена, че не трябва да съдя за клуба по Фей, и аз мисля, че си права. Освен това харесвам Мелани, и Лоръл, и Кори… дори Сюзан понякога е поносима. Дори Крис Хендерсън. Така че си мислех, че може би… — Тя се смути и остави изречението недовършено.
Усети как сърцето й се разтуптя.
— Нямах това предвид — отвърна Диана. — Исках да кажа, че не би искала, защото мечтаеш да се върнеш у дома, в Калифорния, когато това бъде възможно. Така е, нали? Каза, че планираш да посещаваш колеж там, нали така?
— Ами, да, като завърша гимназия, но… — Наистина беше казала това през онази първа вечер, когато беше в дома на Диана. Вече дори не беше толкова сигурна, че го иска, но не знаеше как да го обясни. — Но това какво общо има? Искам да кажа, че за да стана член, не е необходимо да остана тук до края на живота си, нали?
Диана задържа погледа си върху пътя.
— Трудно е за обяснение. — После меко добави: — Във всеки случай… опасявам се, че членството е някак ограничено.
Ненадейно Каси си припомни думите, които Дебора беше изрекла, след като Кори си беше отишла. Едно свободно място — един кандидат. Освен това Кори беше израснала тук. Крис и Дъг й бяха братя. Тя не беше непозната, приемана само по настояване на Диана, не беше кученце, взето от улицата.