Усети, че я вдигат. Не можеше да изкрещи, на главата й имаше нещо и я задушаваше. Но най-ужасна беше тишината, пълната безкрайна тишина. Каквото и да я беше уловило, то бе безшумно като призрак.
Като призрак… а тя самата беше омотана в траурен саван. В ума й диво се мятаха объркани мисли.
Изнесоха я от спалнята й. Смъкнаха я по стълбите… навън от къщата. Някой я водеше да я погребе.
Беше завидяла на Кори… и сега щеше да се присъедини към нея. Той щеше да я зарови в земята… или да я изхвърли в морето. Каси панически се опита да се отскубне, но чаршафът беше прекалено здрав.
Никога преди не се беше страхувала така.
Постепенно обаче остротата на първоначалния й ужас стихна. Беше все едно да се бори с усмирителна риза, усилията само я изтощаваха. Задушаваше се и й беше много горещо… де да можеше да си поеме дъх…
Задъхана, Каси усети, че тялото й отмалява. Съсредоточи се върху опитите си да диша. После бавно възвърна способността си да разсъждава.
Носеше я повече от един човек. Това беше сигурно. Макар и омотани в чаршафа, раменете и краката й бяха в нечии ръце.
Човешки ръце? Или… В съзнанието й нахлуха образи от филмите на ужасите. Ръце на скелети, едва покрити от гниеща плът. Тъмни мъртви ръце с посинели нокти. Чудовищни ръце, ръце от гроба…
„О, Боже, моля те… Ще полудея. Моля те, накарай го да спре или ще умра. Ще умра от страх. Не е възможно някой да бъде толкова уплашен и да оживее.“
Но изглежда, не беше толкова лесно да умре. Всичко продължаваше и тя все още беше жива. Макар да приличаше на кошмар, Каси знаеше, че това не е сън.
Можеше да се моли колкото си иска, но нямаше да се събуди.
И тогава всичко свърши.
Вече не я носеха, държаха я. После я изправиха… краката й заритаха и докоснаха земята. Оставяха я да стъпи долу. Размотаваха чаршафа, докато усети бриза върху краката си и той повдигна нощницата й. Беше свободна.
Безпомощно замаха с ръце, но някой стисна дланите й зад гърба. Все още не можеше да вижда. На главата й имаше нещо подобно на качулка и тя поемаше в дробовете си горещия въглероден двуокис, който беше издишала. Опита се отново да рита и да продължи да се бори, но залитна и разбра, че няма повече сили.
Тогава иззад нея долетя звук, който промени всичко.
Кикот.
Провлечен и плътен. Весел. Но някак безжалостен.
Невъзможно беше да го сбърка.
Фей.
Преди минути си мислеше, че е уплашена. Беше си представяла призраци, живите мъртви бяха дошли да я завлекат в земята заедно със себе си. Но всички безумни и свръхестествени страхове бяха нищо в сравнение с ужаса, който изпита сега.
В един-единствен заслепяващ миг тя сглоби пъзела. Фей беше убила Кори. Както сега щеше да убие и нея.
— Върви — нареди й Фей и Каси усети как някой я бутна по гърба. Ръцете й бяха вързани. — Право напред.
Каси направи още една стъпка и залитна, но една ръка я подхвана отстрани. Значи Фей не беше сама. Естествено, че не беше. Не би могла да я носи сама.
Досега Каси не беше осъзнавала колко важно нещо е зрението. Ужасно беше да я принуждават да върви така, напред и все напред в нищото. Възможно беше Фей да я води право към ръба на някоя скала.
Не, не беше скала. Не бяха на високо, бяха на плажа. Въпреки че не можеше да вижда, сега, когато вече не беше увита в чаршафа, останалите й сетива работеха. Отляво до нея долиташе бавният ритмичен рев на вълните. Бяха много близо. Под краката си усещаше мекия влажен пясък. Бризът, който повдигна нощницата около прасците й, беше студен и свеж. Миришеше на сол и водорасли.
— Спри!
Тя механично се подчини. Опита се да преглътне и й се стори, че в устата й сякаш има лепило.
— Фей… — успя да промълви.
— Мълчи! — Гласът беше загубил ленивата си нотка и сега прозвуча остро.
Като на котка с извадени нокти. Внезапен натиск върху тила й я накара да застине, някой беше сграбчил качулката и сега я стягаше предупредително около главата й.
— Не говори, освен ако не ти бъде зададен въпрос. Не мърдай, освен ако не ти бъде наредено. Разбираш ли?
Каси кимна сковано.
— Сега пристъпи една крачка напред. Обърни се наляво. Спри. Стой там. Да не си гъкнала!
Усети нечии ръце на тила си. После свежият студен въздух нахлу в дробовете й бяха й махнали качулката. Светлината я заля и Каси удивено се вгледа във фантастичната сцена пред очите си.