Нещо припламна в очите на Фей. Нещо като мрачно уважение. Усмивката й вече не беше така хищна и тя кимна едва забележимо. В следващия миг черните й вежди се вдигнаха иронично нагоре и Фей рече:
— Тогава пристъпи в кръга.
Право напред? Към острието на кинжала? Каси не отместваше погледа си от втренчените в нея златни очи. Поколеба се за миг, после пристъпи.
Острието се отдръпна. Когато и Фей отстъпи, Каси усети по шията й да се стича тънка топла струйка.
После погледна надолу. Беше в кръга.
Диана взе кинжала от Фей, прокара ножа по пясъка и затвори окръжността. Каси доби странно усещане за завършеност. Като че ли нещо беше приключено и зад гърба й се затвори врата. И сякаш светът вътре в кръга беше различен от онзи извън него.
— Ела в центъра — каза Диана.
Каси се опита да стъпва изправена. Дрехата на Диана беше с цепка от едната страна, достигаща до средата на бедрото й. На дългия й, добре оформен крак имаше нещо. Може би жартиер? На такова приличаше. Нещо подобно на дантелените украшения, които булките носят и ги хвърлят по сватбите. Само че този беше изработен от зелен велур и обточен със синя коприна. Закопчаваше се със сребърна катарама.
— Завърти се — каза Диана.
Каси се надяваше, че въжето, с което бяха вързани китките й, ще бъде прерязано. Но вместо това усети на раменете си нечии ръце, които я завъртяха бързо, после още по-бързо. Въртяха я и я блъскаха от човек на човек. За миг отново я обзе паника. Чувстваше се замаяна, дезориентирана. Ако паднеше, нямаше да може да се предпази, тъй като ръцете й бяха вързани. А и ножът все още беше някъде там…
„Просто се отпусни, направи го.“ И изведнъж сякаш стана някаква магия и страхът й изчезна. Остави се да я прехвърлят от един на друг. Ако паднеше, значи щеше да падне.
После ръцете я задържаха на място с лице към Диана. Каси беше леко задъхана и й се виеше свят, но се опита да се стегне и да стои изправена.
— Ти беше предизвикана и издържа изпитанията — каза Диана и в зелените й очи проблесна усмивка, макар лицето й да беше все така безизразно. — Сега готова ли си да се закълнеш?
„Да се закълне в какво?“ Но Каси кимна.
— Ще се закълнеш ли да бъдеш вярна на кръга? Никога да не нараняваш онези, които стоят вътре в него? Да ги защитаваш и браниш, каквото и да ти струва това?
Каси преглътна. После, опитвайки се да успокои гласа си, отвърна:
— Да.
— Заклеваш ли се никога да не разкриваш тайните, които ще ти бъдат разкрити, пред външни хора, приятели и врагове, дори това да ти струва живота?
— Да — прошепна Каси.
— В океана, в луната и в собствената си кръв, заклеваш ли се?
— Да.
— Кажи: „Заклевам се.“
— Заклевам се.
— Тя беше предизвикана, издържа изпитанията и се закле — обяви Диана и отстъпи назад. — А сега, след като всички в кръга сме съгласни, призовавам силите да я погледнат.
Тя вдигна над главата си кинжала с острието нагоре. Сетне го насочи на изток — към океана, после — на юг, на запад към скалите и накрая на север. После се обърна към Каси. Думите й сякаш изпратиха токови вълни по гръбнака й:
Огън и въздух, небе и земя,
тук е вашата дъщеря.
Слънчев лъч и лунен мрак,
чуйте моята повеля.
Каси древния призив прие
и кръвна клетва даде.
Нека едно с кръга стане тя…
— Но не всички сме съгласни — обади се гневен глас. — Аз не мисля, че тя е една от нас. Не мисля, че някога ще бъде.
12
Диана рязко се извърна към Дебора:
— Не бива да прекъсваш ритуала!
— Не трябва да има ритуал — разпали се Дебора, лицето й беше мрачно и изопнато.
— Ти се съгласи на събранието…
— Съгласих се да направим необходимото, за да бъдем силни. Но… — Дебора замълча и се намръщи.
— … но някои от нас не вярват, че тя е преминала изпитанията — довърши усмихната Фей.
Лицето на Диана беше бледо и гневно. Диадемата като че ли й даваше допълнителна сила и тя изглеждаше по-висока дори от Фей. Лунната светлина блестеше в косите й.
— Но тя наистина премина изпитанията — заяви Диана студено. — А сега вие прекъснахте ритуала — нарушихте го — докато призовавах Силите. Надявам се, че имате добра причина за това.
— Аз ще ти дам причина отвърна Дебора. — Тя не е една от нас. Майка й се е омъжила за външен човек.