— И какво предлагаш? — попита Диана. — Да се разпадне кръгът? Знаеш, че трябва да бъдем дванайсет. Какво ни остава — да чакаме, докато родителите ти или семейство Хендерсън не си родят още едно дете? Ние останалите си нямаме дори двама живи родители. Ние сме последните. Последното поколение в Новия свят. И ако не можем да затворим този кръг, всичко свършва с нас.
Заговори Мелани, която беше наметнала върху всекидневните си дрехи бледозелен шал с ресни, на вид толкова стар, че сякаш щеше да се разпадне:
— Нашите родители, баби и дядовци биха останали доволни, ако се провалим. Те искат да оставим всичко това в миналото, както са постъпили те самите, както са постъпили и техните родители. Те не искат да изравяме старите традиции и да събуждаме Древните сили.
— Те са страхливци — пренебрежително рече Дебора.
— Ще се радват, ако не успеем да завършим кръга — продължи Мелани. — Но това ли искаме ние? — И тя погледна към Фей.
— Човек може да постигне много неща и сам — отвърна Фей студено.
— О, стига — намеси се и Лоръл. — Няма да е същото, ако не се опира на силата на кръга. Освен ако — добави тя — някой от нас не планира да се добере до инструментите на посветените, за да ги използва сам.
Фей я дари с ослепителната си усмивка.
— Не аз търся изгубените инструменти — каза.
— Сега не става дума за това — остро се намеси Диана. — Въпросът е искаме ли да завършим кръга, или не.
— Ние искаме — каза един от братята Хендерсън. Беше Крис. Каси откри, че вече може да ги различава. И двамата изглеждаха бледи и напрегнати на лунната светлина, но очите на Крис не бяха така жестоки. — Ще направим всичко необходимо, за да открием убиеца на Кори.
— И после ще се погрижим за него — додаде Дъг.
Сетне направи жест, сякаш намушква някого.
— Тогава ни трябва завършен кръг — рече Мелани. — Дванайсети човек и седмо момиче. Каси отговаря и на двете условия.
— И премина изпитанията — повтори Диана. — Майка й е била една от нас. Да, заминала е, но сега се върна. И ни доведе дъщеря си тъкмо когато имахме нужда от нея.
Но Дебора продължаваше да упорства:
— Кой казва, че тя изобщо е способна да владее силите? — настоя тя.
— Аз — равно рече Диана. — Усещам ги в нея.
— И аз — неочаквано се обади и Фей. Когато Дебора се извърна и се втренчи изумена в нея, тя й се усмихна простосърдечно. — Смятам, че може да призове най-малко земята и огъня — продължи Фей с влудяващо любезен тон. — Дори може да се окаже, че е много талантлива.
И защо ли цялата настръхвам от това? Запита се Каси удивена.
Веждите на Диана се сключиха и тя изгледа въпросително Фей. После се обърна към Дебора:
— Това задоволява ли любопитството ти?
Дебора не отговори веднага, после кимна навъсено и отстъпи.
— Тогава — каза Диана тихо, прикривайки гнева си с хладна любезност, — ако няма повече възражения, да довършим започнатото!
Всички се изправиха, когато тя се върна на мястото си и отново вдигна кинжала към небето, после към четирите посоки на света и накрая към Каси. Още веднъж изговори думите, от които Каси я побиваха тръпки, но този път ги довърши, без да бъде прекъсвана:
Огън и въздух, небе и земя.
Вижте тук вашата дъщеря.
Слънчев лъч и лунен мрак.
Чуйте моята повеля.
Каси древния призив прие
и кръвна клетва даде.
Нека едно с кръга стане тя…
и плът от плътта му.
— Това е — тихо рече Лоръл зад Каси. — Вътре си.
„Вътре. Аз съм вътре.“ Обзета от дива радост, Каси осъзна, че вече нищо няма да бъде същото.
— Каси.
Диана откопчаваше сребърното си колие. Очите на Каси се приковаха в полумесеца, който висеше от украшението. Беше същият като на диадемата… и татуировката на Дебора.
— Това е дар — каза Диана и закопча верижката на врата й, — знак, че си член на кръга. — После я прегърна. Не беше спонтанен жест, по-скоро приличаше на част от ритуала. След това обърна Каси с лице към останалите и каза: — Силите я приеха. Аз я приех. Сега всеки от вас трябва да го направи.
Лоръл първа пристъпи напред. Лицето й беше сериозно, но кафявите й очи искряха топло и дружелюбно. Прегърна Каси, после леко я целуна по бузата.