— Радвам се, че си една от нас — прошепна тя и отстъпи, а вятърът вееше дългите й светлокестеняви коси.
— Благодаря — промълви Каси.
Мелани беше следващата. Нейната прегръдка беше по-официална и сдържана и Каси се взираше притеснено в умните й сиви очи. Но накрая рече съвсем искрено:
— Добре дошла в клуба.
За разлика от тях, Дебора пристъпи намръщена напред и прегърна Каси така, сякаш се опитваше да й счупи ребрата. Не каза нищо.
Шон побърза да се приближи, изглеждаше нетърпелив. Прегръдката му й се стори малко по-продължителна и прекалено плътна, така че й се наложи да се откъсне със сила от него.
— Радвам се, че си вътре — каза момчето.
Очите му не се откъсваха от нощницата й и на Каси й се прииска дрехата й да беше бархетна, а не от фин памук.
— Очевидно — промърмори тя, когато Шон се отдръпна, а Диана, която стоеше до нея, прехапа устни, за да не прихне.
При нормални обстоятелства братята Хендерсън вероятно щяха да се държат по-предизвикателно. Но тази вечер те като че ли не се интересуваха дали притискат до себе си момиче, или пън. Прегърнаха я механично и се отдръпнаха, втренчили в нощта отнесените си гневни очи.
После дойде ред на Ник.
Каси усети как нещо в нея се стегна. Не че беше привлечена от него, не точно, но… когато го погледна, почувства лек трепет. Беше толкова привлекателен, а студенината, която го обгръщаше като тънка кора от тъмен лед, сякаш подчертаваше красотата му. Той бе стоял отзад и беше наблюдавал церемонията толкова отчуждено, сякаш тя по никакъв начин не го засягаше.
Дори прегръдката му беше някак необвързваща. Безполова. Като че ли просто извършваше необходимите действия, мислейки за нещо друго. Ръцете му бяха силни… „Но, разбира се, за всяко момче, което има спогодба с Фей, се предполага, че е силно.“
Сюзан ухаеше на силен парфюм и когато я целуна, Каси усети на бузата си лепкавото й червило с черешов цвят. Да прегръщаш Сюзан беше все едно да прегръщаш ароматизирана възглавница.
Най-накрая пристъпи и Фей. Очите й под натежалите клепачи блестяха загадъчно, сякаш разбираше неудобството на Каси и му се наслаждаваше. Каси пък си мислеше само за ръста на Фей и й се искаше да избяга. Глождеше я мъчителното предчувствие, че тя ще й стори нещо лошо…
Но след като отстъпи, Фей само промърмори:
— Значи малката бяла мишка се оказа по-силна, отколкото изглежда. Обзалагах се, че дори няма да издържиш ритуала докрай.
— Не съм уверена, че ще издържа — промълви Каси.
Определено й се искаше да поседне и да събере мислите си. Толкова много неща се бяха случили за толкова кратко време… но тя беше вътре. Дори Фей я беше приела.
— Добре — тихо рече Диана. — Това беше ритуалът по посвещаването. Обикновено след това правим тържество или нещо подобно, но… — Тя погледна Каси и повдигна ръце. Каси кимна. Тази нощ едно празненство едва ли щеше да бъде най-подходящото нещо. — Затова мисля, че трябва официално да разпуснем кръга и да продължим с обикновено събрание. Така ще можем да запознаем Каси с онова, което е нужно да знае.
Всички закимаха и въздъхнаха облекчено. Диана взе шепа пясък и посипа окръжността, начертана на плажа. Останалите я последваха и изсипаха по една шепа, заглаждайки кръга. Сетне се пръснаха сред все още запалените свещи, някои насядаха на пясъка, други — върху камъните. Ник остана прав, с цигара в уста.
Диана изчака, докато всички се умълчат и я погледнат, после се обърна към Каси. Лицето й беше мрачно, но зелените й очи бяха открити.
— Сега, когато вече си една от нас — каза простичко, — мисля, че е време да ти кажем какви сме ние.
Каси затаи дъх. Толкова много необикновени неща й се бяха случили, откакто пристигна в Ню Салем, и ето че сега щеше да чуе обяснението им. Но странно, като че ли вече не се нуждаеше от него. След като я бяха довлекли тук тази вечер, много неща й се бяха изяснили. Стотици дребни чудатости, които беше забелязала, стотици малки тайни, които преди не беше в състояние да разгадае. Сега в съзнанието й всичко започна да си идва на мястото…
Тя огледа лицата около себе си, осветявани от лунната светлина и трепкащите пламъчета на свещите.
— Мисля — каза тя, — че вече знам. Поне част от нещата.
— О, така ли? — Фей повдигна вежди. — Защо не ни разкажеш тогава?
Каси погледна Диана, която кимна.
— Ами, на първо място — започна Каси колебливо, — знам, че не сте Клуб на почитателите на Мики Маус.