Выбрать главу

Сърцето на Каси препускаше диво.

— Почакай! — извика тя.

Непознатият се обърна към нея и бързо я огледа със сиво-сините си очи.

— Кой те преследва? — попита Каси, макар че май се досещаше.

— Двама са — отговори той хрипливо, — приличат на защитници от „Ню Йорк Джайънтс“3.

Каси кимна, сърцето й ускори пулса си, но гласът й остана спокоен.

— Казват се Джордан и Логан Бейнбридж — каза тя.

— Ясно.

— Чувал ли си за тях?

— Не. Но подозирах, че имената им звучат по подобен начин.

Каси без малко да прихне. Беше особено привлекателен с разрошената си от вятъра коса и този бдителен поглед. Едва се беше задъхал, макар че беше тичал презглава. Харесваше й дръзкото пламъче в очите му и това, че се шегуваше, въпреки че беше в беда.

— С Радж щяхме да се справим с тях, но те водят подкрепление от още двама — каза той. Вървейки заднишком, додаде: — Най-добре ще бъде да тръгнеш в другата посока, едва ли би искала да се натъкнеш на тях. И ще бъде много мило от твоя страна, ако се престориш, че не си ме виждала.

— Чакай! — извика отново Каси. Каквото и да ставаше, то не беше нейна работа… но в това момче имаше нещо, което я караше да иска да му помогне. — Натам няма изход, зад височината има само скали. Ще попаднеш в капан.

— Но в обратната посока е прекалено открито. Стигнат ли дотук, ще могат да ме видят. Не са много далеч зад мен.

Мислите на Каси препускаха, изведнъж й хрумна нещо.

— Скрий се в лодката.

— Какво?

— В лодката. Онази с мотора. При кея. — Тя му я посочи. — Можеш да влезеш в кабината и те няма да те видят.

Погледът му проследи нейния, после поклати глава.

— Там вече наистина ще съм в капан, ако ме намерят. А и Радж не обича да плува.

— Няма да те намерят — каза Каси. — Изобщо няма да се приближат до лодката. Ще им кажа, че си тръгнал към скалите.

Той я погледна втренчено и усмивката му се стопи.

— Ти не разбираш — рече тихо. — Тези момчета носят неприятности.

— Изобщо не ме интересува — отвърна Каси и почти го заблъска към кея. Бързо, бързо, бързо, нашепваше нещо в ума й. От стеснителността й не беше останала и следа. Единственото, което имаше значение за нея, беше той да се скрие. — Какво ще ми направят, ще ме набият ли? Аз съм просто невинен зрител — рече тя.

— Но…

— О, моля те. Престани да спориш. Просто го направи!

Той я погледна за последно, после се обърна и плясна бедрото си, за да привлече вниманието на кучето.

— Хайде, момче!

Втурна се по кея, скочи чевръсто в моторницата и се скри в кабината. Кучето го последва с един мощен скок и излая.

Ш-шт“, помисли си Каси.

Сега и двамата бяха скрити в лодката, но ако някой тръгнеше натам, лесно щеше да ги види. Каси закачи обратно оръфаното въже и прегради кея.

После се огледа разтревожено, тръгна към водата и нагази до глезените. Приведе се и взе пълна шепа с мокър пясък. Остави водата да изтече заедно с пясъка между пръстите й и в дланта й останаха няколко малки мидички.

Откъм дюните долетяха викове:

— Хей!

Каси вдигна поглед.

Бяха четирима, двамата отпред бяха братята на Порша. Джордан участваше в отбора по дебати, а Логан членуваше в Клуба по стрелба. Или пък беше обратното?

— Ей, видя ли едно момче да притичва оттук? — попита Джордан.

Оглеждаха се във всички посоки, развълнувани като кучета на лов, и тогава на Каси ненадейно й хрумна друг стих. Четири тънки хрътки, приседнали се смеят4. Само че тези момчета не бяха грациозни, те бяха яки и потни. И както Каси забеляза, останала без дъх, някак надменни.

— Това е Кати, приятелката на Порша — каза Логан. — Ей, Кати, не видя ли едно момче преди малко?

Каси бавно се приближи към него с шепи, пълни с мидички. Езикът й се беше сковал, а сърцето й така яростно се блъскаше в гръдния й кош, че тя беше убедена, че могат да го видят.

— Ти да не си няма? Какво правиш тук?

Каси безмълвно вдигна ръце и разтвори дланите си.

Те се спогледаха и изсумтяха, а Каси си даде сметка как изглежда в очите на тези момчета, които вече посещаваха колежа — слабичко момиче с невзрачна кафява коса и сини очи. Просто поредната празноглава ученичка от Калифорния, чиято представа за забавление е събирането на безполезни черупки.

вернуться

3

Професионален отбор по американски футбол, чието име в превод означава „Гигантите от Ню Йорк“. — Бел.прев.

вернуться

4

Стих от американския поет Е. Е. КЪМИНГС, озаглавено „Всичко в зелено“. — Бел.прев.