Выбрать главу

Каси поклати глава.

— Тогава — обади се Фей, — сега, след като чу историята ни, и ние искаме да ти зададем някои въпроси. — Тя дари Каси със странна полуусмивка и със сладък лицемерен глас попита: — Каква вещица смяташ да бъдеш, добра или лоша?

13

„Много смешно“, помисли си Каси. Но всъщност въобще не й беше забавно. Предположи, че въпросът на Фей е от смъртоносна важност. Някак не си представяше, че Фей би използвала силите — каквито и да бяха те — за добро. И не си представяше как Диана би могла да ги призове за нещо друго.

— Някой има ли да каже още нещо? Някакви забележки, въпроси, свързани с клуба? — Диана оглеждаше групата. — Тогава обявявам събранието за закрито. Можете да си вървите или да останете, както искате. Утре следобед ще проведем друга среща в памет на Кори и ще обсъдим плана ни на действие.

Надигна се глъчка, всички разговаряха един през друг, докато се изправяха. Електрическото напрежение, което държеше групата заедно, се стопи, но във въздуха остана да витае някакво чувство за незавършеност, сякаш никой всъщност не искаше да си тръгва.

Сюзан отиде зад една скала и издърпа оттам няколко мокри стека с по шест безалкохолни напитки. Лоръл бързо донесе иззад друга скала голям термос.

— Шипков чай — обясни тя, наля чаша от уханната тъмночервена течност и се усмихна на Каси. — Вътре изобщо няма чаени листенца, но пък ще те стопли и ще те накара да се почувстваш по-добре. Шипките успокояват и пречистват.

— Благодаря — отвърна Каси и взе напитката.

Главата й се въртеше. Беше претоварена с информация.

„Аз съм вещица. Е, половин вещица. А мама и баба — те и двете са потомствени вещици.“ Беше странна и почти невъзможна за възприемане мисъл.

Каси отпи отново от горещия сладък чай и противно на волята си потрепери.

— Ето — рече Мелани, свали бледозеления си шал и го уви около раменете й. — Ние сме свикнали със студа, но ти не си. Ако искаш, може да запалим огън.

— Не, добре ми е с шала — рече Каси и сви крака под себе си. — Красив е… много ли е стар?

— На прапрабабата на прапрабаба ми е бил… ако може да се вярва на старите истории — отговори й Мелани. — Обикновено се издокарваме повече за кръговете… можем да носим каквото си поискаме и понякога става супер. Но тази вечер…

— Да — с разбиране кимна Каси.

Хрумна й, че Мелани се държи по-мило от обикновено. Това за миг я обърка… но после си даде сметка за причината за промяната.

„Аз съм една от тях.“ За пръв път проумя напълно значението на случилото се. „Вече не съм кученце от улицата. Аз съм пълноправен член на клуба.“

Отново усети прилив на вълнение и възторг. И на едно ново чувство — на удовлетворение. Сякаш нещо дълбоко в нея казваше: „Да, знаех си през цялото време.“

Отпивайки безмълвно от чая си, тя погледна към Мелани и Лоръл, която се мъчеше да изправи някаква розова свещ. После вдигна поглед и към Диана, застанала малко по-нататък на плажа заедно с братята Хендерсън, трите руси глави бяха приближени една към друга. Диана явно не се притесняваше, че е с тънката бяла одежда и прекрасните бижута. Изглежда, с тях тя се чувстваше съвсем естествено.

„Моите хора“, помисли си Каси. Внезапно я обзе силно чувство на принадлежност, на любов… и очите й се наляха със сълзи. Загледа се в Дебора и Сюзан, потънали в дълбок разговор, във Фей, която с невъзмутима усмивка слушаше нещо, което въодушевено й разказваше Шон, и в Ник, който се взираше безмълвен в океана с кутийка безалкохолно в ръка.

„Дори и те.“ Беше готова да направи усилие да се разбира с всички, които носеха нейната кръв. Дори и с онези, които се бяха опитали да я държат настрана.

Отново погледна към Лоръл, която я наблюдаваше със съчувствена усмивка.

— Твърде много ти се събра наведнъж — каза тя.

— Да. Но е вълнуващо.

Лоръл се усмихна.

— И сега, когато вече си вещица — попита, — какво е първото нещо, което ще направиш?

Каси се разсмя и я завладя някакво опиянение. Сила. Наоколо има толкова много сила и сега аз мога да я взема. Поклати глава и вдигна ръката, с която държеше чая от шипки.

— Какво можем да правим? — попита. — Искам да кажа, какви неща?

Лоръл и Мелани се спогледаха.

— Само назови нещо — отвърна Мелани.