Тя взе книгата, която Диана беше показала на Каси, и я прелисти пред нея. Листовете бяха жълтеникави и крехки, изпълнени със сбит, нечетлив текст. Почти от всяка страница стърчаха десетки розови самозалепващи се листчета и найлонови флагчета.
— Това е първата Книга на сенките, която открихме — обясни Мелани. — Намерихме я на тавана в къщата на Диана. После намерихме и други… предполага се, че всяко семейство притежава по една. Работя по тази може би от пет години, разкодирам заклинанията и ги записвам на съвременен език. Дори ги въвеждам в компютъра си за по-лесно търсене.
— Нещо като Файл на сенките — рече Каси.
Лоръл се усмихна.
— Точно така. Забавно е, но знаеш ли, когато започнеш да учиш магиите и заклинанията, нещо в теб като че ли се събужда… и започваш да си измисляш и свои.
— Инстинкт — промърмори Каси.
— Именно — отвърна Лоръл. — Всички го имаме, някои повече от останалите. И някои от нас са по-добри в неща, като призоваването на различни сили например. Аз най-добре работя със земята.
Тя взе шепа пясък и го остави да изтече между пръстите й.
— Имаш право на три опита да познаеш с какво най-добре работи Фей — сухо подметна Мелани.
— Както и да е, за да отговоря на въпроса ти — има много неща, които умеем да правим — каза Лоръл. — Всичко зависи от вътрешната ти нагласа. Магии за предпазване, за защита…
— Или нападение — вмъкна Мелани и хвърли поглед към Дебора и Сюзан.
— … магии за дребни неща като палене на огън и за големи неща като… е, ами, ще разбереш. Заклинания за лечение и за намиране на предмети и хора… гадаене с кристали и предсказания. Любовни еликсири… — Лоръл се усмихна, когато Каси бързо вдигна поглед. — Това интересно ли ти е?
— Ами, като че ли да.
Изчерви се. Трябваше да събере мислите си. Все още я преследваше дразнещото усещане, че пропуска нещо, че има нещо, за което трябва да попита. Но какво?
— Има различни мнения за това, доколко е морално да се правят любовни еликсири и магии — говореше Мелани и в сивите й очи се четеше някакъв укор. — Някои смятат, че така се нарушава свободната воля на хората. А и злоупотребата с магията може да се обърне срещу човека, който я прилага… умножена по три. Според някои рискът не си заслужава.
— А според други — каза Лоръл тържествено, а кафявите й очи проблясваха присмехулно — във войната и в любовта всичко е позволено.
Каси прехапа устни. Колкото и да се опитваше да се съсредоточи върху онова странно безпокойство, което не й даваше мира, една друга мисъл го изтласкваше от съзнанието й. Или не точно мисъл, а по-скоро осъзната възможност, надежда.
Любовни еликсири. Заклинания за намиране на неща. „Нещо, което да го намери и да го доведе при нея.“ Нима наистина имаше такава магия? Дълбоко в себе си усещаше, че има.
„Да го открие… момчето със сиво-сините очи.“ Топлина се разля в стомаха й и дланите я засърбяха. Самата мисъл сякаш й даде криле. Само трябваше да попита нещо…
— Да предположим — каза тя и с облекчение чу, че гласът й звучи нормално, — че искаш, да речем, да открие някого, когото си срещнал и чиито следи си изгубил. Някого, когото… си харесвал и искаш да го видиш отново. Има ли магия за това?
Очите на Лоръл отново заискриха.
— Я да те питам направо, за момче ли става дума?
— Да.
Каси усети, че отново се изчервява.
— Ами… — Лоръл хвърли поглед към Мелани, която примирено поклащаше глава, после се обърна пак към Каси. — Бих предложила нещо простичко като дървесна магия. Дърветата са в хармония с емоции като любовта и приятелството, всичко, което расте и носи живот. А и есента е подходящо време да използваш неща, които си набрала от тях, като ябълките например. Така че аз бих направила ябълкова магия. Първо разрязваш една ябълка на две. После взимаш две обикновени игли за шиене, пъхаш едната в ухото на другата и ги връзваш с конец. След това ги слагаш върху едната половинка и захлупваш отгоре другата. Завързваш я, така че да стои затворена. Сетне отново я окачаш на дървото и му казваш няколко думи, за да знае то какво искаш.
— Какви думи?
— Ами някакъв стих или нещо от този род — отвърна Лоръл. — Нещо, с което да призовеш силата му и да ти помогне да си представиш онова, за което молиш. Най-добре е да има рима. Не съм добра в съчиняването на такива неща, но нещо като: „Мило дърво, сладък плод, доведи ми моята любов.“