— Не. Знам, че не ти обясних преди, но сега мога да ти разкрия истината. Той търсеше някои… предмети… които са принадлежали на старото сборище. От записките им знаем, че са разполагали с могъщи инструменти, които са се изгубили. Инструментите на посветените. Откакто чу за тях, Адам обикаля да ги търси.
— И все се връща с празни ръце — развеселено добави Фей с дрезгавия си глас. — Не вярвам този път да е различно.
Обърканото изражение на Адам изчезна. Погледна към високото чернокосо момиче с дяволита усмивка на лицето.
— Какво? Остро попита Фей. — Нали не очакваш да повярваме, че…
— Адам — намеси се и Диана с променен глас, — да не би да искаш да кажеш, че…?
Адам продължи да се усмихва и кимна към брезентовата чанта, която беше оставил малко по-надолу на плажа.
— Шон, върви да я донесеш.
Шон побърза да донесе чантата и се върна с думите:
— Тежка е.
— Адам… — прошепна Диана с широко отворени очи.
Адам взе сака от Шон и го остави на земята.
— Жалко, че Ник толкова бързаше да си върви — рече. — Ако беше останал, щеше да види това.
Той бръкна вътре с двете си ръце и извади един череп.
14
По размера и формата си черепът приличаше на човешки, но изглежда, беше изработен изцяло от кристал. Лунната светлина се пречупваше в него. Празните му очни ябълки като че ли гледаха право в Каси.
За миг всички застинаха, а после Фей се опита да го грабне.
— А, не — каза Адам и го дръпна от нея.
— Откъде взе това? — попита Фей.
Гласът й вече не звучеше лениво, а издаваше едва прикрито вълнение.
Нещо в тона й накара Каси да потръпне от внезапен пристъп на страх. Адам и Диана си размениха бързи погледи. После Адам се обърна към Фей:
— От един остров.
— Кой остров?
— Какво толкова те интересува?
Фей го изгледа кръвожадно.
— По един или друг начин ще разбера, Адам.
— Там, където го намерих, няма нищо друго. Повярвай, това е единствения от инструментите на посветените, който беше скрит там.
Фей си пое дъх, после се успокои и се усмихна.
— Е, най-малкото, което можеш да направиш, е да ни дадеш на всички да го видим.
— Не — заяви Диана. — Никой няма да го докосва все още. Не знаем нищо за него, с изключение на това, че е бил ползван от старото сборище — от самия Черен Джон. Това означава, че е опасен.
— Сигурни ли сме, че това е кристалният череп, за който Черния Джон е писал? — попита Мелани с тих и овладян глас.
— Да — отвърна Адам. — Поне с точност съвпада с описанието в летописите. А и мястото, където го намерих, изглежда същото. Мисля, че е истинският.
— Тогава той трябва да бъде пречистен и изучен, преди който и да е от нас да работи с него — рече Диана. След това се обърна към Каси и й обясни: — Черния Джон е бил един от водачите на първото сборище. Починал е скоро след основаването на Ню Салем, но преди това е взел най-могъщите инструменти на сборището и ги е скрил. Казал е, че трябва да бъдат пазени на сигурно място, но всъщност ги е искал само за себе си. За лична изгода и мъст. — Диана многозначително изгледа Фей. — Той е бил зъл човек и всичко, до което се е докосвал, навярно е натрупало негативна енергия. Няма да го използваме, докато не се убедим, че е безопасно.
„Ако Черния Джон е имал нещо общо с този череп, сигурно е бил лош човек“ помисли си Каси. Струваше й се, че от черепа струи мрак. Ако не беше толкова отчаяна и замаяна, щеше да го изрече на глас… но несъмнено останалите също го усещаха.
— Членовете на старото сборище така и не намерили изгубените инструменти обясняваше Лоръл. — Те ги търсили, защото Черния Джон оставил някои следи за евентуалното им местонахождение, но не им провървяло. Изработили си нови инструменти, но никой от тях не притежавал мощта на първите.
— И сега ние открихме един от тях — рече Адам и сиво-сините му очи заблестяха от вълнение.
Диана леко го докосна по ръката, в която държеше черепа. Усмихна му се. Посланието беше повече от ясно — тя споделяше радостта и триумфа му. Това бе техният проект — нещо, над което бяха работили в продължение на години и сега най-сетне бяха постигнали успех.
Болка прониза гърдите на Каси и тя стисна зъби. Помисли си, че двамата са заслужили правото да останат сами и да се насладят на момента. Затова с пресилена веселост каза: