Диана стисна челюст.
— Добре — равно рече тя най-накрая. — В събота ще се опитаме да го активираме, но само това — нищо повече. Ще издържиш ли дотогава?
Фей кимна милостиво. Беше спечелила и го знаеше. — В събота вечерта — каза тя и се усмихна.
Погребението на Кори беше в петък. По време на обреда Каси стоя с останалите членове на клуба и плака заедно с тях. След това на гробището Дъг Хендерсън и Джими Кларк — момчето, с което Кори беше излизала през лятото, се скараха. Наложи се всички от клуба да се намесят, за да ги разтърват. Явно възрастните се бояха да ги докоснат.
Съботата дойде ясна и студена. След като прекара по-голямата част от деня вторачена в някаква книга, преструвайки се, че чете, вечерта Каси отиде в дома на Диана. Беше напрегната заради предстоящия ритуал с черепа, но най-вече заради Адам. „Независимо какво се случва — напомняше си тя, — няма да позволя някой да узнае за чувствата ми. Ще запазя тайната, дори това да ме убие.“
Диана изглеждаше уморена, сякаш напоследък не си доспиваше. От деня на посвещаването й насам двете за пръв път оставаха сами. Каси седеше в красивата й спалня, взряна в кристалите на прозореца, и почти успяваше да си внуши, че Адам не се е върнал, че всъщност изобщо не съществува. Преди нещата бяха толкова прости, тя беше щастлива да бъде с Диана.
Загледа се в другите репродукции по стените, на които не беше обърнала внимание първия ден.
— И тези ли са богини? — попита тя.
— Да. Това е Персефона — дъщеря на богинята на плодородието.
Гласът на Диана беше тих и уморен, но когато погледна към картината, тя се усмихна. На нея беше изобразена смееща се стройна девойка, която береше цветя. Всичко около нея цъфтеше, а лицето й сияеше от младост и жизненост.
— А тази коя е?
— Атина, богинята на мъдростта. Тя също не се е омъжила — като Артемида, богинята на лова. Всички богове са ходели да се съветват с нея.
Богинята беше висока, с широко чело и ясни спокойни сиви очи. „Естествено, че са сиви — каза си Каси, — нали снимката е черно-бяла.“ Но някак си беше убедена, че те така или иначе бяха сиви, студени и интелигентни.
Обърна се към следващата картина.
— А това…
В този момент от долния етаж долетяха гласове:
— Ехо? Има ли някой горе? Входната врата беше отключена.
— Качвайте се — извика Диана. — Татко е на работа… както винаги.
— Ето — каза Лоръл, когато се появи на прага. — Реших, че може да ти харесат. Набрах ги по пътя.
Момичето протегна ръката, в която държеше пъстър букет.
— О, сапунчета! Толкова са нежни с този розов цвят. После мога да ги изсуша за сапун. И мимози, и диви кученца. Ще отида да донеса ваза.
— Щях да ти донеса и рози от градината, но всичките отидоха за пречистването на черепа.
Мелани се усмихна на Каси.
— Е, как е най-новата ни вещица? — хладните й сиви очи излъчваха симпатия. Сигурно се чувстваш доста объркана?
— Ами… малко. Искам да кажа… — Каси се замисли за многото неща, които не разбираше, и попита: — Как може да се пречисти черепът с рози?
— Най-добре да питаш Лоръл за това, тя е експертът по растенията.
— Мелани пък добави Лоръл — е експертът по камъните и кристалите, а черепът е кристален.
— Но какво точно е кристалът? — попита Каси. — Аз като че ли дори и това не знам.
— Ами, някои хора наричат кристалите „вкаменена“ вода — обясни Мелани и гласът й доби присмехулно назидателен тон. Тя седна до бюрото на Диана, която се върна и започна да подрежда цветята. Лоръл и Каси се настаниха на леглото. Каси наистина искаше да научи повече за магиите. Все пак беше вещица, макар да не можеше да направи единственото заклинание, което си струваше да опита. — Водата се свързва с елементите и ги кара да нарастват. Но на мен ми харесва да ги свързвам с плажа.
Лоръл изсумтя, а Каси примигна.
— Плажът?
Мелани се усмихна.
— Да, плажът се състои от пясък и вода, нали? А пясъкът е силиций. Когато събереш силиция и водата, при подходящи условия се получава силициев диоксид — кварцов кристал. Така че вода плюс пясък плюс топлина плюс налягане е равно на кристал. Останка от един древен плаж.