От другата й страна Фей ухаеше на някакъв упойващ парфюм с тропически аромат, от който направо й се зави свят.
Сетне осветлението угасна.
Каси не видя как се случи това, беше убедена, че никой не е напускал кръга. Но над главите им флуоресцентните лампи внезапно помръкнаха. Сега единствената светлина идваше от свещта в ръцете на Диана. Каси виждаше само лицето й, осветено от пламъка.
— Добре — тихо каза Диана. — Ще търсим единствено последните оставени отпечатъци, нищо повече. Никой няма да влиза прекалено дълбоко, докато не узнаем с какво си имаме работа. И да не ви напомням, че каквото и да стане, не бива да разкъсваме кръга.
Тя не погледна към Каси, когато каза това, но неколцина от останалите го направиха, сякаш за да подчертаят, че е било необходимо да й го напомнят.
Диана наклони пламъка към свещта, която държеше Мелани, и той стана двоен. После Мелани се наведе, за да запали свещта на Дебора, и затрептяха три светлинки.
Пламъкът минаваше по кръга, докато накрая стигна до Адам. Ръката на Каси трепереше, когато вдигна свещта си, за да я запали от неговата, но тя се надяваше, че всички ще отдадат това на напрежението от церемонията.
Най-накрая всичките дванайсет свещи бяха запалени и залепени върху капки восък на циментения под Сиянието им осветяваше кръга и телата им хвърляха огромни тъмни сенки върху стените.
Диана се пресегна към центъра и дръпна черния плащ.
Каси зяпна.
Черепът беше точно насреща й и празните му очни ябълки се втренчиха в нея. Но не това беше най-ужасното. Той светеше. Пламъците играеха по кристалната му повърхност, която отразяваше и пречупваше светлината. Изглеждаше почти… жив.
Всички около кръга се бяха изпънали напрегнато.
— Сега — каза Диана. — Намерете си точка вътре в черепа, в която да гледате. Съсредоточете се върху нея и после разгледайте детайлите наоколо. Продължавайте да се взирате, докато не усетите, че кристалът ви притегля.
„Някаква точка, в която да гледам“, повтори си Каси наум. После се взря по-внимателно в сияещия череп и откри, че кристалът не е съвсем прозрачен. В него се виждаше нещо като гъста паяжина или мрежа от тънки струйки дим. Вътре имаше някакви пукнатини, които като призми отразяваха миниатюрни образи. Колкото повече се вглеждаше, толкова повече подробности откриваше.
„Онова прилича на спираловидно торнадо. А това… това изглежда като врата. И лице…“
Тя отмести поглед и стомахът й се преобърна. „Не ставай глупава, това са просто дефекти в кристала.“
Каси се боеше да погледне отново в черепа. Но никой друг от кръга не изглеждаше притеснен. Всички очи бяха приковани в него, а сенките им се издигаха и трепкаха по стените.
„Погледни го! Сега!“, заповяда си.
Когато отново се вгледа в черепа, загадъчното лице го нямаше. „Ето, това доказва, че всичко е било само игра на светлината.“ Но черепът се беше сдобил с едно ново тревожно свойство. Нещо в него като че ли се движеше. Сякаш беше направен от вода, обвита с тънка ципа, и вътре бавно се носеха някакви предмети.
„О, престани и си избери нещо, над което да се концентрираш. Гледай вратата, тя не се мърда.“
Втренчи се една в малка призма в лявата очна ябълка, точно там, където би трябвало да се намира зеницата на окото. Приличаше на полуотворена врата, през която струи светлина.
„Гледай я. Обърни внимание на детайлите.“ Парфюмът на Фей я замайваше. Продължаваше да се взира… Можеше да види вратата. Колкото по-внимателно се вглеждаше, толкова по-голяма й се струваше тя. Или може би се приближаваше.
Да, приближаваше се… още, и още. Каси губеше представа за пространството около себе си. Сега черепът беше толкова голям, че сякаш нямаше край, нямаше форма. Беше навсякъде около нея. Той беше целият свят. Вратата се намираше точно пред нея. Каси беше вътре в черепа.
15
Вратата вече беше с реални размери, достатъчно голяма, че да се мине през нея. Беше открехната и от другата й страна нахлуваше цветна светлина. „Ако се отвори, дали ще мога да мина през нея?“ запита се Каси. Но нима беше възможно да се отвори? Косата й настръхна.
Навярно, ако си представеше, че се отваря… но това като че ли не вършеше работа. Какво й беше казала Мелани? Кристалите ни помагат да призоваваме силите. Какви сили се свързваха с чистия кварц? Земята и водата? Пясъкът и морето?