Това й прозвуча почти като началото на стих.
Вода и земя, море и пясък,
Чуйте моята повеля.
Съсредоточи се върху вратата и със силата на волята си й заповяда да се отвори. Когато тя започна да се открехва, поток светлина започна да нахлува по-силно. „Нека продължи да се отваря.“ Остави я да те привлече още повече. Сега Каси се носеше пред вратата. Беше огромна като на катедрала. Отваряй се… отваряй се. Тя се къпеше в светлина с цветовете на дъгата.
„Сега! Влез вътре!“
Но в този миг проехтя писък.
Див и пронизителен, изпълнен с ужас, той разцепи тишината. Вратата спря да се отваря и Каси усети как нещо я издърпва обратно. Вратата се отдалечаваше все по-бързо и по-бързо. Сетне, тъкмо преди да излети от черепа, пред очите й се появи лице. Същото, което беше видяла преди. Но то не се отдръпваше, приближаваше се към нея. Ставаше по-голямо. И още по-голямо… толкова бързо, че щеше да пръсне кристала. Щеше да…
— Не! — извика Диана.
Каси го долови в същия миг — непреодолимо усещане за зло. За нещо, което летеше към тях с невероятна скорост. Нещо, което трябваше да бъде спряно.
Тя така и не разбра какво се случи след това. Шон седеше от другата страна на Фей. Като че ли той се отдръпна пръв. Може би се уплаши и се опита да избяга. Във всеки случай последва суматоха. Фей като че се опитваше да направи нещо, а Шон — да я спре, или пък беше обратното. Бореха се. Диана викаше:
— Не, не!
Каси не знаеше какво да прави.
Опита се да потисне инстинктивното си желание да се отдръпне от Фей, но вече беше късно, защото тя политна напред и Каси усети как коляното й престана да я притиска. Кръгът беше разкъсан и свещта на Фей угасна.
После сякаш от внезапен порив на вятъра угаснаха и останалите свещи. Точно в този момент Каси усети как онази зла същност, която се беше устремила към тях, достигна границите на кристала. Тя изскочи от черепа и прелетя покрай загасналите димящи свещи. Каси нямаше представа как разбра това — наоколо цареше пълна тъмнина. Но го усети. Беше нещо по-тъмно от мрака. Профуча покрай нея, отвявайки косата й. Тя вдигна ръка, за да закрие лицето си, но нещото вече беше изчезнало.
В тъмнината прозвуча тих вик.
Сетне всичко отново заглъхна.
— Светнете лампите — каза някой задъхано.
Внезапно Каси осъзна, че вече може да вижда. Адам стоеше край ключа за осветлението. Всички лица в кръга бяха пребледнели и уплашени, с изключение на лицето на Ник. То беше безизразно както винаги.
Фей тъкмо се надигаше от пода, за да седне. Изглеждаше така, сякаш е била пометена от някаква невероятна сила. С пламнали от гняв очи тя се обърна към Шон:
— Ти ме бутна!
— Не, не съм! — Шон се огледа, търсейки подкрепа. — Тя се опитваше да се докопа до черепа! Протягаше се към него!
— Малък, лъжлив червей! Ти се опитваше да се откъснеш. Искаше да разрушиш кръга.
— Тя…
— Не, не съм!
— Стига! — извика Диана.
Адам отиде до нея.
— Няма значение кой какво е направил — рече той с напрегнат глас. Онова, което е важно, е тази… тази енергия… която избяга.
— Каква енергия? Навъсено попита Фей, докато оглеждаше лакътя си за синини.
— Онази, която го блъсна на пода — мрачно отвърна Диана.
— Аз паднах, защото този малък негодник ме бутна.
— Не — рече Каси импулсивно. След преживения шок беше започвана да трепери. — Аз също го усетих. Нещо излезе от черепа.
— О, ти си го усетила! Откога стана такъв експерт?
Фей й хвърли презрителен и присмехулен поглед.
Каси огледа останалите, които все още седяха, и съзря недоверие в очите им. Нима не го бяха усетили?
— Аз усетих… нещо — рече Мелани. — Нещо тъмно вътре в черепа. Някаква лоша енергия.
— Каквото и да беше, то излезе на свобода, когато разкъсахме кръга — каза Адам. После погледна към Диана. — Аз съм виновен. Не биваше да позволявам това да се случи.
— Искаш да кажеш, че е трябвало да запазиш черепа в тайна от нас — остро го поправи Фей. — За да го използваш сам.
— Какво значение има сега? — извика Лоръл от другата страна на кръга. — Ако нещо е било освободено от черепа, сега е там навън. И Бог знае какви ги върши.
— То е… лошо — рече Каси.
Искаше да каже, че е зло, но думата й се стори толкова мелодраматична. Въпреки това именно злонамерена сила беше усетила да ги връхлита. Някакъв импулс за унищожение.