Двете момичета кимнаха. Както и Адам.
— Добре — отвърна той.
На Каси, която беше стояла с отворена уста, изведнъж й хрумна нещо и също кимна. Ръката й несъзнателно се плъзна по предния джоб на джинсите й, за да напипа малката твърда бучка в него.
И ето че се озова сама на плажа с Адам.
Тази нощ нямаше луна. Звездите блестяха с безмилостно ледено сияние. Вълните ревяха и съскаха по брега.
Нямаше романтика. Всичко беше сурово и първично. Ако не бяха слабите светлинки от къщите на върха на скалите, щеше да си помисли, че двамата се намират на хиляди километри от цивилизацията.
Почти бяха стигнали тясната пътечка, водеща нагоре към Номер 12, когато той й зададе въпроса. Дълбоко в сърцето си Каси знаеше, че не би могла вечно да го избягва.
— Защо не искаше никой да знае, че сме се срещали и преди? — попита той простичко.
Тя си пое дълбоко дъх. Сега беше моментът да разбере дали става за актриса. Беше напълно спокойна, знаеше какво трябва да се направи и щеше да го направи. Заради Диана… и заради него самия.
— О, не знам — отвърна и се удиви колко нехайно прозвуча гласът й. — Просто не исках някой… като Сюзан или Фей например… да остане с погрешно впечатление. Нали нямаш нищо против? Не ми се стори толкова важно.
Адам я гледаше озадачено, колебаеше се, но после кимна.
— Щом така искаш, няма да го споменавам.
Заля я вълна на облекчение, но отвърна с нехаен тон:
— Добре, благодаря. А, между другото — тя бръкна в джоба си. — Исках да ти върна това. Заповядай. — Странно, пръстите й като че не искаха да пуснат камъка, но тя се насили да ги разтвори и да го пусне в ръката му. Халцедонът падна в дланта му и малките кристалчета сякаш уловиха част от звездната светлина. — Благодаря, че ми го зае — рече тя. — Но сега, когато вече официално съм вещица, вероятно ще се сдобия със собствени камъни, с които да работя. Освен това — Каси изви устни в усмивка — и за това не бихме искали някой да остане с погрешно впечатление, нали?
Никога преди в живота си не беше се държала така с момче — провокативно, безгрижно и уверено. Почти флиртуваше, преструвайки се в същото време, че това не означава нищо за нея. Никога не си беше представяла, че е толкова лесно. Предполагаше, че се получи, защото не беше искрена. Всъщност не тя стоеше там с него, а друго момиче, което не се боеше, защото най-лошото вече се беше случило и нямаше от какво повече да се страхува.
Крива усмивка се появи на устните на Адам, сякаш щеше несъзнателно да влезе в тона й, но почти мигновено се стопи. Взираше се напрегнато в нея и Каси се застави да го погледне приветливо и невинно, както през онзи августовски ден на плажа, когато трябваше да устои на изпитателния поглед на Джордан. „Повярвай ми — молеше се тя наум и за пръв път усети силата на собствените си мисли, която можеше да впрегне, за да накара нещата да се случат. — Вода и земя, море и пясък, чуйте моята повеля.“
„Повярвай ми, Адам. Повярвай ми. Повярвай ми.“
Той внезапно извърна очи към океана. Това за нейна изненада й напомни как се беше откъснала от хипнотизиращия поглед на Фей.
— Променила си се — каза той с почуда в гласа. Сетне се обърна и се втренчи отново напрегнато в нея. — Наистина си се променила.
— Разбира се. Сега съм вещица — отговори Каси. — Трябваше да ми кажеш това в самото начало… щеше да ми спестиш много неприятности.
— Не знаех. Долавях нещо в теб, но изобщо не ми хрумна, че може да си една от нас.
— Но вече всичко се нареди — бързо додаде Каси. Не й се искаше да говори за онова, което беше доловил в нея. Беше прекалено опасно. — Както и да е, благодаря, че ме изпрати. Тук горе е къщата ни.
С една последна усмивка тя се обърна и бързешком се заизкачва по тясната пътечка. Беше се справила! Обзеха я едновременно облекчение и слабост, докато изминаваше последните метри. Коленете й бяха омекнали. „О, слава Богу“, каза си тя, когато видя дома си и тръгна към него.
— Почакай — раздаде се зад гърба й звънък глас.
„Трябваше да се досетя, че няма да бъде толкова лесно“, помисли си Каси. Обърна се бавно, с безизразно лице.