— А, да — каза баба й. — Това го намерих в преддверието тази сутрин. Явно някой го е пъхнал през процепа за писмата.
Старицата подаде на Каси някакъв плик.
Седяха на масата за закуска, неделното слънце блестеше през прозорците и тя с изненада си помисли колко спокойно изглежда всичко.
Но един поглед към плика беше достатъчен да накара сърцето й да пропадне. Името й бе изписано с широк небрежен почерк с червено мастило.
Докато чакаше зърнената й закуска да попие млякото, Каси разкъса плика. Когато видя бележката вътре, се вцепени. Тя гласеше:
Каси…
Както виждаш, този път се подписвам със собственото си име. Ела в дома ми (на Номер 6) по някое време днес. Има нещо специално, за което искам да поговорим. Повярвай ми, едва ли би искала да го пропуснеш.
С любов и целувки, Фей.
П.П.: Не казвай на никого от клуба, че ще ми идваш на гости. Ще разбереш защо, като дойдеш.
Каси изтръпна от тревога. Първото й желание беше да се обади на Диана, но ако тя беше будувала цяла нощ, за да пречисти черепа, навярно беше уморена. Фей беше последният човек, с когото Диана имаше нужда да се разправя сега.
„Няма да я притеснявам — мрачно си каза Каси. — Първо ще видя какво е намислила Фей. Обзалагам се, че е нещо, свързано със снощния ритуал. Или пък възнамерява да свика гласуване за смяна на лидера.“
Къщата на Фей беше една от най-хубавите на улицата. Вратата й отвори някаква камериерка и Каси си спомни, че Диана й беше разказала, че майката на Фей е починала. На „Кроухейвън Роуд“ имаше много самотни родители.
Спалнята на Фей я убеди, че е богато момиче. Безжичен телефон, компютър, телевизор и видео, купчини с компактдискове. Цялата стая беше отрупана с орнаменти с огромни тучни пълзящи цветя, включително леглото и меките бродирани възглавнички. Каси приседна на перваза на прозореца, докато чакаше появата на Фей. На нощното й шкафче имаше незапалени червени свещи.
Внезапно надиплената завивка на леглото се размърда и навън се подаде главичката на малко оранжево котенце. Почти мигновено го последва и едно сиво.
— О, миличките! — рече Каси очарована.
Никога не би й хрумнало, че Фей е от момичетата, които гледат котенца. Седеше неподвижно и за нейна радост двете малки създания изпълзяха целите. Скочиха на перваза и започнаха да стъпват по него, мъркайки като моторници.
Каси се закиска и се сви, когато едното се изкачи по пуловера й и приседна несигурно на рамото й. Котетата бяха очарователни, оранжевото беше с пухкава рошава бебешка козина, а сивото — гладко и спретнато. Малките им като иглички нокти я боцкаха, докато се катереха по тялото й. Каси отново се засмя, когато оранжевото се заплете в косата й и зарови лапичка зад ухото й.
То се опитваше да се сгуши в шията й, мачкайки я с мъничките си лапи. Усещаше студеното му носле. Сивото правеше същото от другата й страна. О, какви мили сладки…
— О-о-ох! — изписка тя. — Ох ох, недейте! Махайте се! Махайте се!
Каси задърпа малките телца, опитвайки се да ги отскубне от себе си. Бяха се оплели в косата й, висяха, дращеха… хапеха я. Когато най-накрая успя да ги махне от себе си, едва се въздържа да не ги удари в земята. Сетне трескаво опипа шията си.
Усети, че пръстите й са мокри, и потресена се втренчи в тях. Бяха червени.
Малките чудовища я бяха ухапали. А сега стояха на пода и спокойно облизваха от лапите си кръвта й. Заля я вълна на отвращение.
Фей се засмя от прага.
— Може би не са си набавили необходимите витамини и минерали от котешката храна — каза тя.
Тази сутрин беше поразителна. Мократа й гарвановочерна коса се спускаше на дълги естествени къдрици. Кожата й беше влажна и блестеше на фона на виненочервения й халат.
„Не биваше да идвам“, помисли си Каси и усети да я залива вълна на страх. Но сега Фей не би дръзнала да я нарани. Диана щеше да узнае, кръгът щеше да узнае. Този път не би могло да й се размине.
Фей се настани на леглото.
— Е, хареса ли ти ритуалът снощи? — попита тя нехайно.
„Знаех си“ помисли си Каси, после отвърна:
— Беше добре, докато нещо не се обърка.
Сетне се загледа във Фей, която се разсмя със своя плътен, ленив смях.
— О, Каси. Харесвам те. Наистина. От самото начало разбрах, че в теб има нещо необикновено. Знам, че нещата между нас не започнаха добре, но мисля, че сега всичко ще се оправи. Бихме могли да станем добри приятелки.