— Да — отвърна тя. — Спомням си.
— Току-що говорих с нея по телефона. Тя е стара, Каси, и не е много добре. По-зле е, отколкото мислех.
— О, мамо. Съжалявам.
Никога не беше виждала баба си, никога дори не беше зървала нейна снимка, но въпреки това се почувства ужасно. Майка й и баба й се бяха отчуждили преди години, още след раждането й, защото майка й напуснала дома, но Каси не знаеше нищо повече. През последните няколко години обаче двете си бяха разменили няколко писма и тя си мислеше, че дълбоко в сърцата си майка й и баба й все още се обичат. Надяваше се да се обичат и с нетърпение беше очаквала да види баба си за пръв път.
— Наистина съжалявам, мамо — повтори. — Тя ще се оправи ли?
— Не знам. Съвсем сама е в онази голяма къща… а и сега с този флебит5 й е трудно да се движи. — Слънчевите лъчи осветяваха на ивици лицето на госпожа Блейк. Тя говореше тихо и сподавено, сякаш трудно прикриваше някакво силно чувство. — Каси, с баба ти сме имали своите тежки моменти, но все пак сме семейство, а и тя си няма никой друг. Време е да загърбим противоречията си.
Госпожа Блейк никога преди не беше говорила толкова открито за отношенията с майка си.
— Какви бяха те, мамо?
— Вече няма значение. Тя искаше да следвам път, по който аз не желаех да поема. Мислеше, че постъпва правилно… а сега е сама и се нуждае от помощ.
Каси беше пронизана от тревога. Не беше само загриженост за бабата, която никога не бе виждала… имаше и още нещо. Задейства се някаква аларма вътре в нея. Майка й имаше изражението на човек, който се кани да съобщи лоша новина, но търси най-точните думи.
— Каси, много мислих за това и смятам, че можем да постъпим само по един-единствен начин. Съжалявам, защото това ще обърка живота ти и ще ти бъде трудно… но ти си млада. Ще се приспособиш. Знам, че ще успееш.
Прилив на паника заля Каси.
— Мамо, всичко е наред — бързо заговори тя. — Ти остани тук и направи каквото е необходимо. Аз и сама мога да се подготвя за училище. Лесно ще е, Бет и госпожа Фрийман ще ми помогнат… — Майка й клатеше глава и Каси почувства необходимост да продължи да я залива с порой от думи: — Нямам нужда от много нови дрехи за училище…
— Каси, толкова съжалявам! Трябва да се опиташ да разбереш, скъпа, и да се държиш като възрастен. Знам, че ще ти липсват приятелите. Но и двете трябва да се опитаме да видим нещата откъм хубавата им страна.
Майка й се взираше в прозореца, сякаш нямаше смелост да я погледне.
Каси застина.
— Мамо, какво се опитваш да ми кажеш?
— Няма да се върнем у дома, или поне не в Лос Анджелис. Ще живеем в моя дом, за да бъдем с баба ти. Тя се нуждае от нас. Оставаме тук.
Каси се беше вцепенила. Можа да зададе един-единствен глупав въпрос:
— Къде тук? Къде живее баба? — Сякаш имаше някакво значение.
Най-после майка й извърна поглед от прозореца. Очите й бяха по-големи и по-тъмни от всякога.
— В Ню Салем — тихо отвърна тя. — Градът се казва Ню Салем.
Часове по-късно Каси все още седеше, втренчила невиждащ поглед в прозореца. Съзнанието й безпомощно се въртеше в кръг.
Да остане тук… Да остане в Нова Англия!
Порази я токов удар. Знаех, че ще го видя отново, прошепна някакъв вътрешен глас щастливо. Но и много други гласове в ума й говореха един през друг.
Оставаш тук. Няма да се върнеш у дома. Дори ако момчето е някъде в Масачузетс, ти не знаеш даже името му, не знаеш къде живее. Никога няма да го намериш.
„Но може би има някакъв шанс“, отчаяно си помисли тя.
А онзи дълбок глас, който се зарадва на оставането им, прошепна:
Повече от шанс. Това е съдбата ти!
Съдба, присмя й се един друг глас. Не ставай глупава! Съдбата ти е да прекараш първата си година в гимназията в Нова Англия, това е. Където не познаваш никого. Където ще си сама.
Сама, сама, сама, съгласиха се останалите гласове.
Шепотът, идващ от дълбините на съзнанието й, секна и Каси усети как й се изплъзва надеждата да зърне отново червенокосото момче. Остана й само отчаянието.
„Дори няма да мога да се сбогувам с приятелите си в Калифорния.“ Беше умолявала майка си да я пусне да се върне само за да им каже довиждане. Но госпожа Блейк й беше заявила, че не разполагат с пари и време. А и вече била върнала самолетните им билети. Неин приятел щял да изпрати всичките им вещи в дома на баба й.