Неслучайно при даване на обет за монашество човек променя кръщелното си име, приемайки онова, което духовникът му избере. Това означава, че монахът сключва своя нов завет с Бог и от тук насетне, до края на живота си той трябва да Му остане верен. Защото знайно е: името и възрастта ни нямат значение за живота на тази земя. По-важно за нас е да извисим душите си чрез вяра в смисъла на Христовия кръст и саможертва. И да помним Неговото обещание: който Го следва и се уповава в Него, ще премине от смърт към живот. Това е и моята надежда.