— Щом ще се бием, няма да открием по-подходящо местенце от туй — заяви Донат малко по-късно, когато „Тинолок“ последва поредния завой на реката и навлезе в местност, където бреговете се стесняваха, течението ставаше по-бързо, а над водата бяха надвиснали кичести дървета.
Риджис се огледа наоколо и простена — перспективите никак не му харесваха. Та гоблините може да са навсякъде, каза си той при вида на гъстите храсталаци и многобройните възвишения. А лекомислието на четирите джуджета допълнително усилваше тревогата му — все пак беше прекарал достатъчно дълго време сред тяхната раса, за да знае, че преди битка те винаги се радваха, независимо какви бяха изгледите им за успех.
Ала онова, което най-много го плашеше, бе тихият гласец, появил се внезапно в главата му, който изкусително му нашепваше, че само с една-едничка дума може да издигне огромна кристална кула… непревзимаема от цяла орда гоблини. Толкова бе лесно, единственото, което трябваше да стори, бе да си присвои Креншинибон. И тогава гоблините дори нямаше да се опитат да ги нападнат — отломъкът, заедно с новия си господар, щеше да покори дребните създания на волята си.
Те просто не можеха да устоят.
Облегнат на едно дърво, Дризт се обърна и даде знак на Кати-Бри да не стреля. Той също бе видял скрития между клоните гоблин, който, напълно погълнат от лодката в далечината, дори не ги забелязваше. Не беше нужно гнусните му другари да научат за надвисналата опасност, реши елфът, а лъкът на Кати-Бри неминуемо щеше да ги издаде.
И така, той се закатери по дървото с ятаган в ръка и не след дълго, благодарение на забележителната си сила и също толкова впечатляващата си ловкост, вече се намираше на едно ниво с гоблина. Само за миг, без да използва свободната си ръка, той пробяга няколкото стъпки, които го деляха от злото създание и като затисна устата му, заби оръжието си дълбоко в гърба му и го издърпа нагоре, прорязвайки първо дробовете, а после и сърцето му. Задържа го още миг-два, докато мракът на смъртта не го погълна, след това внимателно го пусна на клона, поставяйки грубия му лък до него.
Обърна се, за да потърси Гуенивар, ала тя не се виждаше никъде. Беше й наредил да не се показва, докато не започне същинската битка, и знаеше, че тя ще го послуша.
А решителният момент бързо наближаваше, сигурен беше Дризт. Наоколо несъмнено имаше още гоблини, скрити в храстите или пък покачени върху дърветата край брега. За съжаление, изгледите за бърза победа в местност като тази, където имаше твърде много препятствия и скривалища, не бяха особено добри. Само ако разполагаше с час-два, за да открие всички гоблини…
В този миг „Тинолок“ се показа иззад завоя на реката.
Дризт погледна към приятелите си и им даде знак.
Гръмогласният рев на Бруенор и свистенето на сребропера стрела поставиха началото на битката. Стрелата на Кати-Бри мина покрай дървото, където беше елфът и потъна в близкия гъстак. Скритият там гоблин се улови за крака и рухна на земята, гърчейки се от болка.
От същия храсталак изскочиха още три от дребните същества и се хвърлиха в атака, надавайки пронизителни крясъци…
… които бързо заглъхнаха, когато Дризт скочи пред тях, стиснал двата си ятагана. Още преди да бе стъпил на земята, елфът нанесе удар на един от гоблините, а друг прониза като опря дръжката на второто острие в корема си и остави инерцията на скока да свърши останалата работа.
Докато се приземяваше, Дризт едва не се сблъска с друг черен силует, полетял във въздуха — с мощен скок Гуенивар излезе от прикритието си, прелетя над господаря си и връхлетя в друг храсталак, право върху спотаеното там същество.
Единственият от тримата гоблини, който оцеля след първоначалното нападение на Дризт, се дръпна настрани със залитане и като се облегна на дървото, от което елфът беше скочил, се обърна и вдигна копието си.
Внезапно до ушите му достигна гръмка ругатня и то се опита да насочи оръжието си към този нов враг, само че Бруенор беше по-бърз и като се провря под копието му, напрегна и последния си мускул и стовари секирата си върху главата на гоблина.
— Проклятие! — изръмжа джуджето миг по-късно, осъзнало, че никак няма да му е лесно да измъкне острието от разцепения череп на противника си.
Докато Бруенор се бореше със заклещеното оръжие, Кати-Бри изтича покрай него и като приклекна на едно коляно, отново опъна тетивата на Таулмарил. Този път стрелата й събори покачения върху едно недалечно дърво гоблин. Без да губи и миг, младата жена захвърли лъка и се стрелна напред, изваждайки магическия Казид’еа, който веднага засия със зловещ блясък.