В това време Кати-Бри приклекна, за да избегне нападението на своя неприятел, след което замахна. Остър като бръснач, Казид’еа отсече крака на злото същество под коляното. Един от гоблините встрани от младата жена вдигна копието си, тя обаче сграбчи дръжката на оръжието със свободната си ръка и го изви на една страна, а после, опирайки се на него, рязко се изправи и заби меча си в гърдите на дребното създание.
— Напред! — изкрещя Дризт и като я улови под мишницата, се втурна да бяга.
Устремът му беше толкова голям, че ужасените същества не успяха да реагират и двамата с лекота разкъсаха обръча им.
Никой не посмя да ги последва, с изключение на един-единствен гоблин и Дризт разбра, че именно него Креншинибон бе уловил в скверната си примка.
Само след няколко секунди, злото създание беше мъртво.
Все още встрани от битката, Бруенор ясно чуваше шума от разразилия се бой и това допълнително го вбеси. Дърпайки яростно, с цялата сила, на която беше способен, той едва можа да се задържи на крака, когато най-сетне успя да освободи брадвата си… или поне почти успя да я освободи, както установи миг по-късно с огромно отвращение — вместо да измъкне острието от строшения череп на гоблина, той бе откъснал главата от раменете му.
— Просто прекрасно! — погнусено измърмори джуджето, но време за повече оплаквания нямаше, тъй като в този миг двама гоблини изскочиха от храсталака зад него.
Брадвата му начаса полетя и удари едно от злите същества в корема, както си беше със строшената глава на предишната й жертва, надяната отгоре.
Гоблинът отхвръкна назад, ала Бруенор, останал без оръжие, не можа да се предпази от сопата на другаря му, когато тя се стовари върху раменете му. Това обаче не бе в състояние да спре джуджето — то рязко се обърна и здравата цапардоса нападателя си с чело в лицето. Гнусното създание се олюля и Бруенор побърза да издърпа сопата от омекналите му пръсти.
Преди противникът му да успее да се съвземе, джуджето му нанесе три тежки удара със собствената му тояга и го събори на земята, след това се обърна и запрати сопата в краката на първия гоблин, който тъкмо се готвеше за нова атака. Бърз като котка, Бруенор го прекрачи и извади брадвата си от храстите.
— Достатъчно сме си играли! — ревна той и стовари вярното си оръжие в дънера на близкото дърво, за да изчисти и последните остатъци от черепа.
В това време нападателят му успя да се изправи на крака, но само един поглед към свирепото джудже и обезглавеното тяло на първата му жертва, беше достатъчен, за да го накара да си плюе на петите.
— Хич не си го и помисляй! — провикна се Бруенор и вдигна секирата на главата си.
Оръжието изсвистя, заби се в гърба на бягащия гоблин и го повали в прахта.
Бруенор се втурна натам, с намерението да си вземе брадвата и да се присъедини към приятелите си.
Само че острието отново бе заседнало, този път — в гръбнака на гнусното създание.
— Смрадливо, оркоглаво псе! — вън от себе си изрева джуджето.
Донат отчаяно се мъчеше да удържа копието неподвижно, за да не може острието му да причини повече вреда, отколкото вече бе нанесло. В това време останалите три джуджета тичаха насам-натам, за да не допуснат никой гоблин да се добере до палубата. Едно от злите същества замалко не се прекачи през борда, ала Бъмпо стовари тежкия си арбалет в лицето му, при което строши не само челюстта на противника си, но и самото оръжие.
С ликуващ вик, джуджето вдигна зашеметения гоблин и го запрати към двамина от другарите му, които тъкмо бяха достигнали лодката. Трите чудовища цопнаха във водата.
Останалите две джуджета се справяха също толкова добре… и също толкова пагубно за скъпите арбалети, но поне „Тинолок“ беше опазен от гоблините — не след дълго и последното упорито създание остана далеч назад, неспособно да издържи на темпото, с което лодката се носеше по бързата река.
Което даде възможност на Бъмпо да вземе арбалета на Донат (единственият, който не бе станал на парчета) и да срази още няколко от гнусните същества.
Все пак, по-голямата част от тях успяха да се доберат до другия бряг, но до един сметнаха, че са видели повече от достатъчно от битката и вместо да продължат след лодката, предпочетоха да потънат в гората.