Широко разкрачен, Бруенор стъпи върху гърба на последната си жертва, плю си на ръцете и дръпна с все сила. Този път брадвата повлече не само главата на гоблина, но и половината от гръбнака му.
Бруенор пък отхвръкна назад и тупна в прахта.
— Просто чудесно! — отбеляза той при вида на обезобразеното тяло и гръбнака, паднал върху краката му.
След това побърза да се изправи и се втурна да открие приятелите си. Докато стигне до тях обаче, битката вече бе свършила. Дризт и Кати-Бри стояха насред неколцина мъртви гоблини, а Гуенивар обикаляше наоколо, в търсене на още спотаили се наблизо чудовища.
Такива нямаше — онези, които Креншинибон бе успял да подчини на волята си, бяха мъртви, а останалите отдавна се бяха разбягали.
— Кажи на тъпия си отломък следващия път да повика по-дебелокожи изчадия! — изръмжа Бруенор и хвърли кос поглед на Дризт, докато четиримата вървяха към брега. — Ама наистина ли се налага да се отървем от него?
Елфът се засмя и изтича напред. Оказа се, че един гоблин все още се навърта наоколо, ала Гуенивар се погрижи за него, преди приятелите да успеят да се доближат.
Далеч пред тях, Бъмпо вкара „Тинолок“ в един малък вир, встрани от течението на реката. Дризт, Бруенор и Кати-Бри се смяха през целия път до лодката, припомняха си битката и си говореха колко е хубаво отново да са на път.
Усмивките им се изпариха като дим в мига, в който видяха Риджис да лежи на палубата, смъртноблед и съвършено неподвижен.
От една тъмна стая в подземията на Басадони, Джарлаксъл и Рай’ги видяха всичко.
— Не можеше да бъде по-лесно — засмя се доволно наемникът и се обърна към своя магьосник: — Искам да се преобразиш в свещеник, който да наподобява Кадърли и да носи същите дрехи. Без шапката обаче — добави, след като помисли малко. — Тя може да е символ на ранга му или пък да е просто някоя чудатост, характерна за него.
— Но нали Кимуриел отиде да доведе Баелтимазифас!
— Точно така. Ти ще придружиш допелгангера — обясни Джарлаксъл. — Като ученик на Кадърли Бонадюс от „Възвисяване на вярата“. Приготви най-мощните си лечебни заклинания.
Очите на Рай’ги се разшириха от изненада.
— Заповядваш ми да се моля на Лолт за магия, с която да излекувам някакъв си полуръст? — невярващо попита той. — Нима смяташ, че тя ще ме подкрепи в подобно начинание?
Самоуверен както винаги, Джарлаксъл кимна.
— Ще го стори, защото така ще помогне на своите мрачни елфи — убедено заяви той и се усмихна още по-широко.
Изходът от битката току-що бе направил живота му по-лесен и много по-забавен.
Глава 22
Спасение
Риджис простена и потръпна конвулсивно, което още повече увеличи агонията му. И най-незначителното помръдване караше копието да вибрира и изпращаше вълни от раздираща болка по цялото му тяло.
Бруенор стисна зъби и преглътна сълзите си — със слабост нямаше да помогне на тежко ранения си приятел.
— Направи го бързо! — рече той на Дризт и като коленичи край Риджис, улови го за раменете и притисна крак в гърба му, за да го задържи напълно неподвижен.
Елфът не бе сигурен какво точно да стори. Че на върха си копието имаше шипове бе съвсем очевидно, но да го избута в обратната посока, като изкара дръжката от другата страна, му се струваше прекалено жестоко и твърде опасно в сегашното състояние на Риджис. Ала как да среже онази част, която стърчеше навън, достатъчно бързо и точно, за да спести това жестоко изтезание на приятеля си? Та нали и най-слабото потрепване на копието го караше да вие от болка? Какво оставаше за рязкото разместване, което неминуемо щеше да последва и най-добре премерения удар с ятагана на Дризт?
— Хвани го с две ръце — обади се Кати-Бри. — Постави едната върху раната, а другата — около копието, над мястото, където искаш да бъде счупено.
Дризт вдигна поглед към нея и видя, че в десницата си младата жена държи Таулмарил, а в тетивата му е поставила една от среброперите си стрели. Не му беше трудно да се досети какво е намислила и макар да се съмняваше доколко разумен е планът й, той самият нямаше по-добра идея, затова стисна копието малко над входното отвърстие, а другата си ръка сложи около две педи над него. После погледна към Бруенор, който още по-здраво натисна полуръста, при което горкият Риджис отново изскимтя от болка, и мрачно му кимна.