— Кръвта е спряна.
— За колко дълго? — тревожно попита Кати-Бри, ала Дризт само поклати глава.
— Трябва да се махаме оттук — обади се Бъмпо, когато видя, че суетнята около полуръста е намаляла. — Онез’ гоблини не ще да са далече.
— Все още не — настоя Дризт. — Не бива да го местим, докато не сме сигурни, че раната няма да се отвори наново.
Бъмпо хвърли притеснен поглед на брат си, после двамата погледнаха към своите братовчеди.
Ала Дризт беше прав, разбира се — Риджис не трябваше да бъде местен. Тримата му приятели останаха край него, Кати-Бри с медальона в ръка, готова отново да го използва, ако се наложи. За момента обаче, Риджис не усещаше нищо, освен блажения мрак на безсъзнанието.
— Притеснен си — отбеляза Кимуриел Облодра, комуто очевидно доставяше искрено удоволствие да гледа как обичайно невъзмутимият Джарлаксъл крачи напред-назад из стаята.
Наемникът спря и го изгледа сърдито.
— Глупости! — отсече той. — Преобразяването на Баелтимазифас в Басадони паша беше съвършено.
Така си беше. На важната среща, която се бе провела тази сутрин, допелгангерът се бе престорил на Басадони наистина безукорно, което бе немалко постижение, като се имаше предвид, че старецът бе мъртъв и Баелтимазифас не можеше да проникне в мислите му и да си набави информация за характера и особеностите му. Разбира се, ролята му в срещата не бе особено голяма — както Шарлота беше обяснила на останалите, господарят й беше твърде стар и с доста поразклатено здраве. Ронинг паша бе повярвал напълно в превъплъщението на допелгангера, а след като могъщият Ронинг бе доволен, Домо Куилило и неговите плъхочовеци, както и по-младите и подозрителни пратеници на Рейкърс нямаше срещу какво да възразят. Над калимпортските улици отново се възцари прежното спокойствие и всичко потече постарому… поне що се отнасяше до другите гилдии.
— Каза им точно това, което искаха да чуят — съгласи се Кимуриел.
— А сега ще сторим съвсем същото и с Дризт и неговите приятели — увери го Джарлаксъл.
— Ала този път ще си имаме работа с много по-опасен противник. По-съобразителен и повече… елф на мрака.
Джарлаксъл изгледа псиониста от глава до пети, после избухна в смях, без да може да отрече, че наистина е притеснен.
— Там, където е намесен Дризт До’Урден, винаги е интересно — обясни той. — Колко пъти само е надвивал, надхитрял и надигравал и най-страшните противници, които можеш да си представиш! И виж го сега — при тези думи наемникът кимна по посока на магическия басейн, който Рай’ги бе оставил в стаята. — Все още е жив… къде ти, надали някога е бил по-добре. Лично матрона Баенре се зарече да окачи главата му на стената си, а ето че не той, а тя е мъртва!
— Само че ние не желаем смъртта му — напомни му Кимуриел. — Въпреки че и от нея можем доста да спечелим.
Джарлаксъл рязко поклати глава:
— Никога — категорично заяви той и псионистът го изгледа заинтригувано.
— Нима си започнал да харесваш изменника? Няма да ти е за първи път.
Джарлаксъл отново се разсмя:
— По-точно би било да се каже, че го уважавам.
— Той никога няма да се присъедини към Бреган Д’аерте.
— Не и съзнателно — отвърна наемникът. — Не и съзнателно.
Кимуриел не продължи да го разпитва и вместо това развълнувано кимна към мисловния басейн:
— Моли се Баелтимазифас да си заслужи парите, които му плащаме.
Джарлаксъл, който бе видял не един и двама да се провалят безславно срещу Дризт До’Урден, със сигурност се молеше.
В този миг Артемис Ентрери се появи на вратата, точно както наемникът му беше наредил. След като хвърли изпитателен поглед на двамата елфи, той предпазливо се доближи до магическия уред… и очите му се разшириха при вида на онова, което съзря там — образа на най-заклетия си враг.
— Защо се учудваш? — попита го Джарлаксъл. — Нали обещах да ти дам онова, което желаеш повече от всичко на света.
Палачът трябваше да положи доста усилия, за да си придаде безразличен вид — не искаше да достави на наемника удоволствието да види колко е развълнуван. Да, сега вече разбираше, че Джарлаксъл — проклетият Джарлаксъл! — е бил прав. Там, в мисловния басейн, беше източникът на неговата апатия, доказателството, че целият му живот е бил една лъжа. Там стоеше единственото предизвикателство, което не бе преодолял, единствената пречка, която го спираше да се наслади на живота.