Възможно ли бе г-н Хайд да е герой от играта?
Наистина, досега това не беше навредило на никого. Бе досадно, да, но винаги се оказваше, че има основателна причина за нещата, които го „караше“ да върши. Досега.
— Когато се запознах с теб, Джейкъб, ти не беше нормален. Но Иглата те излекува. Лекарството плаши, затова ти го превърна в игра. Не знам подробностите, защото ти беше много потаен. Но сега знам, че си се освестил. Вече от двайсетина минути.
Джейкъб се овладя. Независимо дали Фейгин бе прав, нямаше време да стои тук и да дрънка празни приказки.
Оставаха му само няколко минути да спаси кораба. Ако това изобщо беше възможно.
Хромосферата навън искреше. Следите на п-лазерните лъчи се пресичаха над палубата.
Джейкъб се опита да щракне с пръсти и потръпна от болка.
— Ларок! Изтичай горе и донеси запалката си. Бързо! Французинът се отдръпна назад.
Ами че тя е тук — отвърна той. — Но каква полза… Джейкъб вече се насочваше към интеркома. Ако Хелън пазеше някакъв запас от енергия, сега бе моментът да го използва. Трябваше му малко време! Преди да успее да натисне бутона обаче, в кораба се разнесе сирена.
— Разумни същества — изкънтя гласът на Хелън, — моля, пригответе се за ускорение. Скоро напускаме слънцето.
Гласът й звучеше развеселено.
— Поради характера на предстоящото ни заминаване, препоръчвам на всички пътници да облекат колкото може по-топли дрехи! По това време на годината слънцето може да е много студено!
28.
СТИМУЛИРАНА ЕМИСИЯ
От вентилационните шахти около охлаждащия лазер постоянно духаше студен въздух. Джейкъб и Ларок се бяха свили край огъня, опитвайки се да се преборят със студа.
— Хайде, миличък, гори! — Върху палубата димеше купчина втвърдени стърготини медпяна. Огънят бавно се разгаряше.
— Ха-ха! — засмя се Джейкъб. — Щом веднъж си бил пещерен човек, завинаги си оставаш такъв, а, Ларок? Човек стига чак до слънцето, но си пали огън, за да се грее!
Французинът разсеяно се усмихна и продължи да трупа стърготини в огъня. Откакто Джейкъб го беше освободил от креслото, иначе бъбривият журналист почти не разговаряше. От време на време обаче ядосано измърморваше нещо и плюеше.
Джейкъб протегна към пламъците факел, направен от парче медпяна, залепено за течнотръба. Краят му започна да дими и във въздуха се заиздига гъст черен дим.
Скоро имаха няколко факела. За да могат да дишат, трябваше да се отдръпнат назад, пред вентилационната шахта. Фейгин се Отдалечи навътре в гравитационния тунел.
— Добре — каза Джейкъб. — Да вървим! — Той изскочи наляво от люка и хвърли един от димящите факели колкото може по-надалеч. Зад него Ларок правеше същото в срещуположната посока.
Силно шумолейки с листа, Фейгин ги последва навън. Кантът се насочи към отсрещния край на палубата, за да играе ролята на часови и ако може, да привлича огъня на Кула. Беше отказал да го покрият с медпяна.
— Чисто е — тихо изсвири той. — Кула не се вижда наоколо.
Това едновременно бе добре и зле. Бяха установили местонахождението на принга. Само че той най-вероятно се опитваше да повреди охлаждащия лазер.
Започваше да става СТУДЕНО!
Сега Джейкъб виждаше, че планът на Хелън е съвършено логичен. Тъй като все още контролираше щитовете на кораба (доказваше го фактът, че екипажът е жив), тя можеше да пропуска слънчева топлина в каквито количества иска. Тази топлина можеше да се насочи директно към охлаждащия лазер и да се изпомпи обратно в хромосферата, заедно с остатъчната топлина на двигателя. Само че този път потокът беше ураганен и насочен надолу. Струята бе спряла падането им и сега отново се издигаха.
Естествено, такова бърникане в автоматичната охлаждаща система на кораба не можеше да е точно. Хелън трябва да бе решила да програмира механизма така, че да се отклони по посока на захлаждане. Тази грешка по-лесно щеше да се поправи.
Идеята й беше блестяща. Джейкъб се надяваше, че ще има възможност да й го каже.
Той заобиколи купола и стигна до точката, където свършваше полезрението на Фейгин. Без да се озърта наоколо, Джейкъб хвърли още два факела към различни части на палубата. От местата, където паднаха, се заиздига черен дим.
Следите на п-лазерния лъч сияеха в задимения въздух. Някои изчезваха, изчерпани от непрекъснатото минаване през дима.
Джейкъб се отдръпна назад, така че Фейгин да го вижда. Имаше още три факела, които хвърли под различни ъгли над централния купол. Ларок дойде при него и хвърли своя запас.