— Е, признавам, че имаше някаква полза от това — кимна тя. — Изглежда най-после си се избавил от оная проклета арогантност. Просто от време на време си мисли за мен, за Бога! Не обичам да ме забравят!
— Добре, Таня. Ще си спомням за теб. Обещавам.
— И обърни внимание на звездата! Стига си мислил, че си въобразяваш всичко!
Гласът й омекна. Образът започна да избледнява.
— Имаш право, Джейк, скъпи, наистина я харесвам. Пожелавам ти…
Той отвори очи. Фотосферата пулсираше над него. Петното го зяпаше. Гранулационните клетки бавно туптяха като живи сърца.
„Ти ли направи това?“ — мислено попита Джейкъб.
Отговорът го прониза и излезе от другата страна на тялото му. Лечение на невроза с неутрино. Извънредно оригинален метод.
Отдолу се разнесе кратко изсвирване. Преди да осъзнае, че се движи, той запълзя към звука, после надясно.
И когато погледна надолу, видя главата на Кула а-принг аб-пил-аб-киса-аб-соро-аб-хул-аб-пубер.
Извънземният беше обърнат наляво от Джейкъб и ръката му все още бе протегната към отворения панел на компютъра. Макар че димът скриваше почти всичко, Джейкъб забеляза сиянието на п-лазерния лъч.
Отляво се разнесе шумолене на листа. Някъде надясно отекваха тичащите стъпки на Ларок, който заобикаляше купола.
Иззад заоблената стена се подадоха няколко клонки със сребристи върхове. Кула приклекна и един от лъскавите рецептори на Фейгин припламна. Кантът издаде висок вой и се скри от поглед. Кула бързо се обърна.
Джейкъб извади флакона с медпяна от джоба си, прицели се и натисна бутона. Към очите на принга полетя тънка струя течност. В мига, преди да достигне целта си, се появи Пиер Ларок и навел глава, се втурна през дима към Кула.
Извънземният отскочи назад. Медпяната мина пред очите му. В този момент по дължината й пробяга искра и цялата струя избухна в пламък. Вдигнал ръце пред лицето си, Кула заотстъпва. Ларок прелетя през падащите въгленчета и се заби в корема му.
Прингът едва не падна в гъстия дим. Той хвана французина за шията и я стисна. Ларок бясно се съпротивляваше, ала вече бе изгубил инерцията си.
Джейкъб се приготви за скок. Димът беше толкова гъст, че вече не можеше да сдържа кашлицата си. Ако го видеше, преди да скочи, Кула нямаше да си прави труда да убива Ларок по бавния начин. Щеше да довърши и двама им с поглед.
Мускулите му се свиха като твърди пружини и той се хвърли от купола.
В неговата субективна версия на времекомпресията полетът изглеждаше бавен и спокоен. Това беше номер от едно време и Джейкъб автоматично го приложи.
Когато измина една трета от разстоянието, той видя, че главата на Кула започва да се завърта. Трудно му бе да види какво точно прави извънземният с Ларок в този момент. Черният дим забулваше всичко друго, освен яркочервените очи на принга и Два бели проблясъка под тях.
Очите се насочиха към него. В това състезание един от двама им трябваше да стигне пръв до определена точка в пространството, точно надясно от главата на извънземния. Джейкъб се зачуди под какъв ъгъл може да стреля прингът.
Напрежението го измъчваше. Джейкъб реши да ускори нещата и да види какво ще се случи.
Последва блясък, изтракване на зъби, вцепеняващ удар на рамото му в главата на Кула. Той се вкопчи в предницата на дрехата на извънземния, докато инерцията му ги поваляше един върху друг на палубата.
Затъркаляха се в хаос от размахващи се ръце и крака. Джейкъб някак си успя да мине зад противника си и силно го хвана за тънката шия, докато Кула се мъчеше да завърти глава и да го прободе със зъбите си или да го изгори с лазерните си очи.
Яките, напомнящи на пипала ръце на принга се протягаха назад. Джейкъб наклони глава настрани и се опита да го приклещи с краката си. След като се претърколи почти наполовина по палубата, той успя и бе възнаграден с пронизваща болка в дясното си бедро.
— Още — задавен от дима, изхриптя Джейкъб. — Стреляй, Кула. Изхаби цялата си енергия!
Още две мълнии улучиха откритите му крака и пратиха вълни от болка към мозъка му. Той стискаше зъби и се молеше Кула да продължи да стреля.
Ала прингът се отказа да хаби силите си и започна да се търкаля още по-бързо, блъскайки Джейкъб всеки път, щом човекът се окажеше под него. И двамата кашляха. Кашлицата на Кула звучеше като пет-шест лагера, разтърсвани в бутилка.
Нямаше как да го удуши! Когато не се държеше за него, за да си спаси живота, Джейкъб се опитваше да напипа гръкляна на извънземния. Ала той като че ли нямаше нито една уязвима точка! Не беше честно. На Джейкъб му се искаше да изругае лошия си късмет, но нямаше достатъчно въздух. В дробовете му се задържаше само толкова, колкото да кашля всеки път, щом прингът го притиснеше отгоре.