Фейгин и Кеплър разговаряха за историята на слънчевите кораби. Гласът на канта беше приглушен, защото горните му клони и дихателният му отвор се опираха в звукоизолираните плоскости на тавана. (Джейкъб се надяваше, че приятелят му не страда от клаустрофобия. Но от какво всъщност се страхуваха говорещите зеленчуци? Да не ги изгризат, може би. Замисли се за сексуалния морал на една раса, която се любеше чрез посредничеството на вид опитомени пчели.)
— В такъв случай тези великолепни импровизации — каза Фейгин, — без абсолютно никаква външна помощ, са ви позволили да превозвате инструменти в самата фотосфера! Това е извънредно внушително и се чудя, че през годините, които съм прекарал тук, не съм знаел за това приключение отпреди Контакта! Кеплър просия.
— Трябва да отбележа, че батисферният проект е бил само… началото, много преди моето време. Когато били създадени лазерните двигатели, роботизираните кораби можели да отделят излишната топлина и да охлаждат вътрешността на сондата.
— Значи сте били на крачка да пратите хора!
Кеплър мрачно се усмихна.
— Ами, навярно. Имало такива планове. Но пращането на живи същества в слънцето не се изчерпва само с топлина и гравитация. Най-сериозният проблем била турбулентността! Щеше да е чудесно, ако бяхме успели да решим проблема. — Очите на Кеплър проблеснаха. — Наистина имало планове.
— Но после „Везарий“ откри тимбримските кораби в Лебед — прибави Джейкъб.
— Да. Така че никога няма да разберем. Плановете били разработени, когато съм бил съвсем малък. Вече са безнадеждно остарели. И сигурно… Ако не бяхме използвали стаза, неизбежно щеше да има жертви… Контролирането на времепотока е ключът към слънчевите кораби и резултатите определено ме радват.
Лицето на учения внезапно помръкна.
— Поне досега.
Той замълча и заби поглед в килима. Известно време Джейкъб го наблюдаваше, после покри уста с длан и се прокашля.
— Докато сме на тази тема, забелязах, че в Инфомрежата не се споменава за слънчеви призраци. Направих специално запитване до Библиотеката. Пак нищо… А имам право на достъп 1-АВ. Чудех се дали не бихте ми услужили с вашите доклади по този въпрос, за да ги проуча по време на пътуването.
Кеплър нервно извърна очи.
— Все още не бяхме готови да разпространим информацията, господин Демуа. С това откритие са свързани някои… политически съображения, поради които, хм, ще се наложи да изчакате, докато стигнем в базата. Сигурен съм, че там ще получите отговор на всичките си въпроси. — Изглеждаше толкова искрено засрамен, че Джейкъб реши засега да остави въпроса. Но това беше лош признак.
— Ще си позволя волността да прибавя още нещо — каза Фейгин. — След срещата ни е имало ново потапяне, Джейкъб, и тогава е бил наблюдаван само първия, по-прозаичен вид солариани. А не втория, който толкова безпокои доктор Кеплър.
Кратките обяснения за двата вида слънчеви създания, които му беше дал ученият, продължаваха да объркват Джейкъб.
— Да разбирам ли, че са били тревопасните?
— Не тревопасни! — поправи го Кеплър. — Магнитоядни! Хранят се с енергия от магнитното поле. Всъщност този вид вече ни е добре познат, макар че…
— Прекъсвам ви! С искрено желание да ми простите тази намеса, настоявам за дискретност. Приближава непознат. — Горните клони на Фейгин прошумоляха в тавана.
Джейкъб се обърна и погледна към вратата, малко изненадан, че нещо е в състояние да накара канта да прекъсне друго същество. Той смаяно осъзна, че това е поредният признак за деликатна политическа ситуация. А все още не знаеше правилата.
Не чуваше нищо. След секунда на прага се появи Пиер Ларок с чаша в ръка. Руменото му лице бе още по-зачервено. Когато видя Фейгин и Бубакуб, първоначалната му усмивка се разшири. Той влезе в залата, весело потупа Джейкъб по гърба и настоя незабавно да го представи.
Джейкъб мислено сви рамене.
Той бавно изпълни ритуала на официалното представяне. Французинът беше впечатлен и дълбоко се поклони на Бубакуб.
— Аб-киса-аб-соро-аб-хул-аб-пубер! И два клиентни вида, какви бяха точно, Демуа? Гело и още един, нали? За мен е чест да се запозная лично с представител на сороския род! Учил съм езика на вашите предци, които някой ден могат да се окажат и наши! Сороският език ужасно прилича на протосемитския и протобанту!
Ресите над очите на Бубакуб настръхнаха. През механичния преводач на пила се заизлива сложна неразбираема реч. После челюстите му щракнаха няколко пъти и от гърлото му се изтръгна високо ръмжене, усилено от преводача.