— Е, Кула, мисля да се върна в каютата си и да се опитам пак да заспя. Благодаря за разговора.
— За мен е удоволщвие, Джейкъб. Лека нощ.
Той се затътри по коридора и заспа веднага щом главата му докосна възглавницата.
6.
РЕТАРДАЦИЯ И ДИФРАКЦИЯ
През илюминаторите проникваше мека перленобяла светлина и огряваше лицата на събралите се да наблюдават Меркурий, който се плъзгаше под спускащия се кораб.
В залата бяха дошли почти всички свободни от смяна и се наслаждаваха на ужасяващата красота на планетата. Гласовете бяха приглушени, разговорите се водеха на малки групички край илюминаторите. Единственият по-силен звук беше някакво пращене, чийто произход Джейкъб не можеше да определи.
Повърхността на Меркурий бе покрита с кратери и долини. Сенките, хвърляни от планините, бяха абсолютно черни на сребрист или кафяв фон. В много отношения приличаше на земната Луна.
Но имаше и разлики. Откъм слънчевата страна някакъв древен катаклизъм бе откъснал цяло парче от планетата. Отчетливата линия между деня и нощта минаваше по ръба на грозния белег.
На осветените места се сипеше дъжд от няколко вида огън. От магнитосферата се отделяха протони и самата ослепителна слънчева светлина се съчетаваше с други смъртоносни неща, за да направи повърхността на Меркурий различна от Луната.
Приличаше на място, обитавано от духове. Чистилище.
Джейкъб си спомни древното японско стихотворение отпреди епохата на хайку, което бе прочел само преди месец:
— Казахте ли нещо?
Той се сепна от транса си и видя, че до него е застанал Дуейн Кеплър.
— Не, нищо. Ето сакото ви. — Джейкъб подаде сгънатата дреха на учения, който усмихнато я взе.
— Съжалявам, но биологията се обажда в най-неромантичните моменти. В истинския живот и космическите пътешественици трябва да ходят до тоалетната. Изглежда, че Бубакуб намира тази велурена тъкан за неустоима. Всеки път, щом си съблека сакото и го оставя, заварвам пила заспал върху него. Когато се върнем на Земята, трябва да му купя такова. За какво приказвахме преди малко?
Джейкъб посочи към повърхността на планетата.
— Мислех си… че вече разбирам защо астронавтите наричат Луната „Кошарката“. Тук човек определено трябва да е по-предпазлив.
Кеплър кимна.
— Да, обаче е много по-добре, отколкото да работиш в някой глупав проект за временна заетост на Земята! — Той замълча за миг, сякаш се канеше да каже нещо язвително, но разпалеността му бързо го напусна. Ученият се обърна към илюминатора и посочи надолу. — Първите астрономи, които наблюдавали Меркурий, Антониоди и Скиапарели, нарекли този район Харит. Онзи огромен древен кратер там е Гьоте. Намира се съвсем близо до северния полюс и под него е мрежата от пещери, която прави възможно съществуването на базата „Хермес“.
Кеплър представляваше образец на съвършения достоен учен — освен в моментите, в които дъвчеше един от краищата на дългите си пясъчноруси мустаци. Нервността му изглежда отслабваше с приближаването към Меркурий и базата на „Потапяне в слънцето“, където командваше той.
Но понякога по време на пътуването, особено когато разговорите се насочваха към ъплифтирането или Библиотеката, лицето на Кеплър Придобиваше изражение на човек, който иска да каже много неща, ала не знае как. Нервно, засрамено изражение — сякаш се боеше да изрази мнението си.
След известен размисъл Джейкъб реши, че донякъде причината му е известна. Макар че шефът на проекта „Потапяне в слънцето“ не го издаваше по никакъв начин, той бе убеден, че Дуейн Кеплър е религиозен.
Спорът между ризите и кожите и Контактът с извънземните бяха нанесли тежък удар на институционализираната религия.
Привържениците на фон Деникен разпространяваха вярата си в някаква велика (но не всемогъща) раса, която се била намесвала в развитието на човека и можела пак да го направи. Последователите на Неолитната етика проповядваха за осезаемото присъствие на „човешкия дух“.
И самото съществуване на хиляди пътуващи в космоса раси, почти никоя от които нямаше нищо подобно на догмите на старите земни религии, сериозно накърняваше идеята за всемогъщ антропоморфен Бог.
Повечето от религиите или бяха застанали на някоя от спорещите страни, или се бяха преобразували във философски теизъм. Армиите от вярващи бяха преминали под други знамена, а онези, които бяха останали, не взимаха участие във всеобщата врява.