Джейкъб често се чудеше дали не очакват знамение.
Ако Кеплър беше вярващ, това отчасти обясняваше предпазливостта му. Напоследък имаше достатъчно безработни учени. Директорът не искаше да рискува да се присъедини към тях, като си спечели репутация на фанатик. Джейкъб съжаляваше, че един съвременен човек може да се чувства така. Щеше да му е интересно да чуе неговите възгледи. Но уважаваше очевидното желание на Кеплър да запази мълчание по този въпрос.
От професионална гледна точка обаче го интересуваше начина, по който изолацията подсилваше психическите проблеми на Кеплър. Той очевидно бе изправен пред нещо повече от философско затруднение, нещо, което от време на време му пречеше да изпълнява ръководните си функции и смущаваше научната му увереност.
Мартин, психоложката, често придружаваше шефа си и редовно му напомняше да пие пъстроцветните хапчета, които той носеше в джобовете си.
Джейкъб усещаше завръщането на стария навик, непритъпен от няколкото спокойни месеца в Центъра за ъплифтиране. Искаше да знае какви са тези таблетки почти също толкова, колкото го интересуваше каква е истинската работа на Милдред Мартин в проекта.
Тя продължаваше да е загадка за него. По време на разговорите им на борда на кораба не бе успял да преодолее проклетата й добродушна разсеяност. Снизходителността й към Джейкъб беше също толкова очевидна, колкото прекалената увереност на д-р Кеплър в неговите способности. Мислите на тъмнокожата жена постоянно витаеха някъде другаде.
Мартин и Ларок почти не гледаха през илюминатора си. Психоложката описваше проучванията си за въздействието на цвета и блясъка върху психическите отклонения. Джейкъб бе чул за това по време на срещата в Енсенада. Едно от първите неща, които Мартин направила след включването си в проекта, било да сведе до минимум психогенното въздействие на средата, в случай че „явленията“ се окажат илюзия, предизвикана от стрес. По време на пътуването тя се беше сприятелила с Ларок и унесено слушаше безкрайните му истории за изчезнали цивилизации и древни космически посетители. Журналистът отвръщаше на вниманието, като даваше воля на прочутото си красноречие. На няколко пъти частните им разговори в залата бяха събирали цели тълпи. Понякога Джейкъб също ги слушаше. Когато искаше, французинът можеше да засяга някои чувствителни струни.
И все пак в негово присъствие Джейкъб се чувстваше по-неловко, отколкото с когото и да е от другите пътници. Предпочиташе компанията на по-открити същества като Кула. Извънземният бе започнал да му харесва. Въпреки сложните му очи и невероятните му зъби, вкусовете им в много отношения си съвпадаха.
Прингът беше неизчерпаем източник на простодушни въпроси за Земята и човеците, предимно за отношението на хората към техните клиентни раси. Когато научи, че Джейкъб е участвал в проекта за ъплифтиране на шимпанзетата, делфините и в последно време на кучетата и горилите, той започна да го гледа с още по-голямо уважение.
Кула нито веднъж не спомена, че земната техника е архаична или остаряла, макар всички да знаеха, че в това отношение в галактиката няма друга като нея. В края на краищата на нито една известна раса не й се бе налагало да открива всичко сама. За това се грижеше Библиотеката. Извънземният ентусиазирано говореше за ползата, която ще имат от Клона неговите човешки и шимски приятели.
Веднъж прингът го придружи в корабната спортна зала и го наблюдаваше с огромните си червени очни дискове, докато Джейкъб тичаше на една от пътеките. По време на почивките се оказа, че Кула вече е усвоил изкуството на мръсните вицове. Прингската раса трябва да имаше • сексуален морал, сходен с този на съвременното човечество, защото последното изречение „… сега само се пазарим за цената“ очевидно имаше същия смисъл, който влагаха и хората.
Именно Вицовете накараха Джейкъб да разбере колко далеч от дома си е стройният прингски дипломат. Чудеше се дали Кула е толкова самотен, колкото щеше да е самият той на негово място.
В последвалата дискусия дали най-добрата марка бира е „Туборг“ или „Л–5“ Джейкъб постоянно трябваше да си напомня, че говори с извънземен, а не с фъфлещо, прекалено любезно човешко същество. Но накрая го осъзна, когато двамата се оказаха разделени от неочаквана непреодолима пропаст.
Джейкъб бе разказал една история за някогашните класови борби на Земята, която Кула не успя да разбере. Той се опита да я илюстрира с китайската поговорка „Селянинът винаги се обесва на прага на господаря си“.
Очите на принга внезапно проблеснаха и Джейкъб за пръв път чу от устата му възбудено цъкане. Той го погледна, после побърза да промени темата.