И кой знае защо тъкмо аз трябва да открия какво е необходимо, за да го умилостивим, като в същото време внимавам Дуейн да си затваря устата и се опитвам да измисля разумен начин да установим контакт със слънчевите призраци! Ифни, помогни на своята бедна сестра!“ Бубакуб все още очакваше отговор.
— Хм, знам, че Дуейн е решен да разгадае тайната на слънчевите призраци без извънземна помощ. Някои от екипа му са категорични по този въпрос. Не бих отишла толкова далеч, че да ги нарека „кожи“, но гордостта им надхвърля нормалните граници.
— Можеш ли да им попречиш да извършат нещо прибързано? — попита Бубакуб. — Той въведе елемен-ти на случай-ност.
— Като това, че покани Фейгин и неговия приятел Демуа ли? Изглеждат безобидни. Опитът на Демуа с делфините му дава известен шанс да бъде от полза. А Фейгин има усет за общуване с други раси. Важното е, че Дуейн има пред кого да излага параноичните си фантазии. Ще поговоря с Демуа и ще го помоля за разбиране.
Бубакуб седна на възглавницата и погледна Мартин право в очите.
— Те не ме интересуват. Фей-гин е паси-вен ро-ман-тик. Де-муа ми се струва глупак. Като всеки приятел на Фейгин. Не, повече ме интере-суват двамата, които причиняват проб-леми в базата. Когато пристигнах, не знаех, че в екипа има шим. Откакто кацнахме, двамата с жур-налис-та само създават неприятности. Всички презират жур-на-лис-та и той вдига шум до небето. А шимът постоянно се вре при Ку-ла… и се опитва да го „ос-во-боди“…
— Искаш да кажеш, че Кула е проявил непокорство? Мислех, че договорът му едва…
Бубакуб скочи от мястото си, оголи острите си зъби и изсъска:
— Не ме прекъсвай, човеко!
Мартин за пръв път чу истинския му глас — пронизително писукане, от което я заболяха ушите. За миг бе прекалено смаяна, за да направи нещо.
Напрегнатата поза на пила постепенно започна да се отпуска. След малко настръхналата му козина отново се заглади.
— Из-виня-вай, човеко-Мар-тин. Не биваше да се раз-гневявам така на един представител на незряла раса.
Тя най-после издиша, като се опитваше да не издаде звук.
Бубакуб седна.
— Не, Ку-ла не е проявявал непокорство. Той знае, че според родител-ското право неговият вид още дълго ще е клиен-тен на моя. И все пак не е хубаво, че този док-тор Джефри дрънка за права без задъл-жения. Вие, човеците, трябва да се научите да укротявате питомците си, защото те се наричат ра-зумни кли-енти благо-дарение са-мо на нашата добра воля. И ако ние, Старите, не ги бяхме обявили за разумни, къде щяхте да сте вие, чове-ците?
Зъбите му проблеснаха за миг, после пилът рязко затвори уста.
Гърлото на Мартин пресъхна. Тя внимателно претегли думите си.
— Извинявай, ако съм те обидила, пил Бубакуб. Ще поговоря с Дуейн и той може би ще накара Джефри да престане.
— Ами жур-налис-та?
— Да, ще поговоря и с Пиер. Сигурна съм, че не е искал да навреди. Повече няма да причинява проблеми.
— Добре — тихо изтътна преводачът на Бубакуб. Извънземният отново се отпусна върху възглавницата.
— Ние имаме големи об-щи цели, двамата с теб. Надявам се, че ще можем да работим заедно. Но знай: средствата ни се раз-личават. Моля те, направи каквото ти е по силите, иначе ще бъда принуден да убия с един куршум два заека, както се изразявате вие.
Мартин мрачно кимна.
8.
ОТРАЖЕНИЕ
Джейкъб остави мислите си да витаят, докато Ларок изнасяше една от безкрайните си речи. Във всеки случай сега дребният французин се опитваше повече да впечатли Фейгин, отколкото него. Джейкъб се зачуди дали е греховно антропоморфизиране да съжали извънземния за това, че трябва да слуша Ларок.
Тримата пътуваха с малка кола през тунелите. Два от кореновите възли на Фейгин бяха вкопчени в нисък парапет, който минаваше на няколко сантиметра над пода. Хората се държаха за друг, разположен по-нависоко.
Джейкъб слушаше с половин ухо. Ларок продължаваше да разисква въпрос, който бе подхванал още на борда на „Бредбъри“: че изчезналите патрони на Земята… онези митични същества, които преди хиляди години започнали да ъплифтират човека и после се отказали по средата… по някакъв начин били свързани със слънцето. Журналистът смяташе, че тази раса може да са самите слънчеви призраци.
— После вземете земните религии. Те разглеждат слънцето като нещо свято! Това е една от общите нишки, които свързват всички култури!
Ларок възбудено разпери ръце, сякаш за да обгърне мащабите на собствената си идея.