— Как си посмял?! — изсъска Бубакуб. — Ако имахте гос-подари, щях да поискам да те нашибат за дързостта!
Хелън се отърси от изненадата си.
— Значи признаваш, че ти си скрил записите, така ли, пил Бубакуб? Защо?
Джейкъб се ухили.
— О, това ще се изясни. Както вървяха нещата, мислех, че всичко ще се окаже по-сложно, отколкото е в действителност. Но се оказа съвсем просто. Виждате ли, тези записи ясно показват, че пилът Бубакуб е излъгал.
От гърлото на Бубакуб се надигна ниско ръмжене. Дребният извънземен стоеше абсолютно неподвижно, сякаш не беше сигурен дали ще може да ходи.
— Е, къде са записите? — попита Десилва. Джейкъб вдигна сака от масата.
— Все пак трябва да отдам дължимото на дявола. Беше си чист късмет, че се сетих — касетите се събират точно в празен флакон от газ. — Той извади нещо и го вдигна във въздуха.
— Летанската реликва! — ахна Десилва. Фейгин издаде изненадан звън. Милдред Мартин се изправи и притисна ръка към гърлото си.
— Да, летанската реликва. Сигурен съм, че Бубакуб е разчитал на реакция като вашата в случай, че претърсят апартамента му. Естествено, никой не би си помислил да докосне предмет, почитан от една стара и могъща раса, особено след като прилича на обикновено парче метеоритна скала и стъкло!
Той завъртя предмета в ръце.
— А сега, гледайте!
Реликвата се отвори. В едната й половина имаше някакъв флакон. Джейкъб остави другата половина и натисна флакона. Нещо вътре тихо изтрака. Флаконът изскочи навън и от него се изсипаха десетина малки черни предмета. Зъбите на Кула изтракаха.
— Касетите! — доволно кимна Ларок, като си играеше с лулата си.
— Да — потвърди Джейкъб. — А в другата половина на тази „реликва“ можете да откриете бутона, с който се е освобождавало предишното съдържание на вече празния флакон. Изглежда, че вътре са останали следи. Басирам се на каквото поискате, че са идентични с веществото, което вчера ние с главния механик Доналдсън дадохме на доктор Кеплър, когато не успяхме да убедим… — Джейкъб замълча. После сви рамене. — … Следи от нестабилна мономолекула, която при умелия контрол на едно разумно същество е освободила „взрив от светлина“, изпълнила вътрешността на горното полукълбо на слънчевия кораб…
Десилва скочи на крака. Джейкъб трябваше да повиши глас, за да надвика усилващото се тракане на зъбите на Кула.
— … и изолирала цялата зелена и синя светлина — единствените дължини на вълните, на които можем да различаваме слънчевите призраци от околната им среда!
— Касетите! — извика комендантът. — На тях ще се видят…
— На тях се виждат пръстени, призраци… стотици! Интересно е, че не са с антропоидна форма, но може би просто нашите псимодели са показвали, че не ги виждаме. О, ами смутът, който настъпи в стадото, след като връхлетяхме право върху тях, без изобщо да се сбогуваме! Пръстените и „нормалните“ призраци панически се отдръпваха от пътя ни… само защото не виждахме, че сме точно сред тях!
— Побъркан извънземен! — извика Ларок и разтърси юмрук към Бубакуб. Пилът му изсъска в отговор, но остана на мястото си, като свиваше опрените си едни в други пръсти на ръцете си и не откъсваше очи от Джейкъб.
— Мономолекулата е била създадена така, че да се разпадне, докато напускаме хромосферата. Тя се е превърнала в тънък пласт прах, покриващ силовото поле около палубата, където не го е забелязал никой, докато Бубакуб и Кула не се върнаха, за да го съберат с прахосмукачка. Нали така, Кула?
Прингът тъжно кимна.
Джейкъб разсеяно се зарадва, че изпитва съчувствие също толкова лесно, колкото аморален гняв преди това. Част от него бе започнала да се тревожи. Той успокоително се усмихна.
— Всичко е наред, Кула. Нямам доказателства, за да те свържа с каквото и да е друго. Наблюдавах двама ви, когато го направихте, и беше съвсем ясно, че си под принуда.
Кула вдигна поглед. Очите му грееха. Той отново кимна и тракането иззад дебелите му устни постепенно утихна. Фейгин се приближи до слабия извънземен.
След като събра касетите, Доналдсън се изправи.
— Мисля, че е най-добре да вземем съответните мерки. Хелън вече се насочваше към телефона.
— Веднага ще се погрижа за това — тихо каза тя.
Мартин се приближи до Джейкъб и прошепна:
— Джейкъб, това е дипломатически въпрос. Оттук нататък трябва да оставим хората от външните работи да се занимават с него.
Джейкъб поклати глава.
— Не. Трябва да проверим още нещо. Десилва затвори слушалката.
— Скоро ще дойдат. Междувременно, защо не продължиш, Джейкъб? Има ли още?