Хелън поклати глава и свъси вежди.
— Нямаше ли да е страхотно да влезем в бой в такъв момент?! Красавец като „Калипсо“, натъпкан до пръсване с неща, страхотно необходими на една бореща се за оцеляване колония, и с още по-ценен товар от… спрян от два малки древни кораба, които очевидно са били купени, а не построени от „разумните“ камили на борда! — Гласът й стана дрезгав от вълнение. — Представи си го. Нов и красив, и все пак примитивен, използващ само малка част от галактическата наука, която успяхме да възприемем по време на преоборудването на „Калипсо“, най-вече в двигателите… спрян от кораби, датиращи отпреди времето на Цезар, но създадени от раса, използвала Библиотеката през целия си живот.
Хелън замълча за миг и се извърна.
Джейкъб беше трогнат. Вече я познаваше достатъчно добре, за да разбира каква проява на доверие към него е откровеността й.
„Освен това тя върши повечето работа — помисли си Джейкъб. — Хелън задава повечето въпроси — за миналото ми, за семейството ми, за чувствата ми — които кой знае защо нямам желание да й задавам аз. Какво ли ме спира? В нея се крият толкова много неща!“
— Така че, предполагам, идеята е да не се бием, защото сигурно ще ни победят — тихо каза той.
Хелън вдигна поглед към него и кимна. Изкашля се два пъти, като покри устата си с юмрук.
— О, имаме един-два фокуса, с които можем да изненадаме някого, просто защото ние не сме разполагали с достъп до Библиотеката, а те не познават нищо друго. Но трябва да запазим тези фокуси за черни дни. Вместо това ласкаем, подмазваме се, подкупваме, пеем оди… и когато изчерпим всички тези възможности, бягаме.
Джейкъб си представи срещата с цял кораб пили.
— Понякога трябва да е адски трудно да бягаш.
— Да, но имаме таен начин да запазваме хладнокръвие — усмихна се Хелън. За миг прелестните й трапчинки отново се появиха. — Това е една от основните причини, поради които екипажите се състоят главно от жени.
— Я стига. Жените са също толкова избухливи, когато ги обидят. Това не е никаква гаранция.
— Неее, обикновено не. — Тя пак го погледна с онова „преценяващо“ изражение. Като че ли понечи да продължи, после се отказа. — Хайде да седнем. Искам да ти покажа нещо.
Хелън го поведе край купола и двамата се запътиха към една уединена част на кораба, където кръглата палуба висеше на два метра от корпуса.
Искрящото сияние на хромосферата странно се пречупваше от стазаекрана под краката им. Тясното силово поле пропускаше светлината, но леко я изкривяваше. От мястото им се виждаше част от Голямото петно, чиито очертания значително се бяха променили от последното потапяне. Петното се вълнуваше и пулсираше под въздействието на полето.
Хелън се приближи до ръба и седна. За миг остана с колене, свити към брадичката. Стъпалата й бяха само на сантиметри от искренето. После опря длани на палубата зад себе си и спусна крака в полето.
Джейкъб тежко преглътна.
— Не знаех, че е възможно — каза той.
Хелън залюля краката си. Те се движеха сякаш в гъст сироп и опънатата материя на костюма й се вълнуваше като нещо живо.
Тя с очевидна лекота протегна крака право напред над равнището на палубата.
— Хмм, изглеждат нормално. Но не мога да ги спусна прекалено надълбоко. Предполагам, че масата им образува вдлъбнатина в силовото поле. Поне не ги чувствам обърнати наопаки. — Хелън отново „потопи“ крака в полето.
Джейкъб усети, че коленете му омекват.
— Искаш да кажеш, че никога досега не си го правила, така ли?
Тя усмихнато го погледна.
— Да, исках да те впечатля. Обаче не съм луда. След като ти ни разказа за Бубакуб и прахосмукачката, внимателно прегледах уравненията. Абсолютно безопасно е, защо не дойдеш при мен?
Джейкъб сковано кимна. След толкова много чудеса и необясними неща откакто бяха напуснали Земята, това нямаше да е нищо особено. Тайната, реши той, бе изобщо да не мислиш.
Наистина беше като гъст сироп, чиято плътност се увеличаваше с дълбочината.
И усещаше крачолите си почти като живи.
Известно време Хелън мълчеше. Джейкъб не я смущаваше. Очевидно мислеше за нещо.
— Наистина ли е вярна онази история за Иглата? — накрая попита тя, без да вдига очи.
— Да.
— Трябва да е била страхотна жена.
— Да.
— Искам да кажа, освен че е била смела. Трябва да е била ужасно смела, за да скочи от един балон на друг на трийсет километра във въздуха, но…
„Тя се опитваше да отвлече вниманието им, докато аз обезвреждах подпалвача. Не трябваше да й позволявам. — Джейкъб чуваше гласа си далечен и глух. — Но мислех, че ще мога да я защитя… Имах едно устройство, разбираш ли…“