Джейкъб изобщо не приличаше на човек, който страда от главоболие! Хелън се почувства наранена и объркана.
„Е, щом иска да е сам, няма проблем. Ще се престоря, че търся проклетите му хапчета!“
Тя понечи да се обърне, когато Джейкъб ненадейно се спъна в един от кореновите възли на Фейгин и се строполи на палубата. Протеиновото руло заподскача и спря до параметричния лазер. Преди Хелън да успее да реагира, Джейкъб отново бе на крака и засрамено усмихнат, отиде да вдигне храната. Когато се наведе, рамото му докосна цевта на лазера.
Стаята се изпълни със синя светлина. Завиха сирени. Хелън инстинктивно скри очи с длан, а с другата си ръка потърси тъмните очила на колана си.
Нямаше ги!
Креслото й беше на три метра от нея. Можеше да се ориентира къде се намира в момента и къде точно е оставила очилата си. Хелън се завъртя, хвърли се натам и си ги сложи.
Навсякъде имаше ярки петна. П-лазерът вече не бе успореден на корабния радиус и лъчът му подскачаше по конкавната вътрешна повърхност на корпуса. Модулираният „контактен код“ проблясваше по палубата и купола.
На палубата край автоматите се гърчеха тела. Никой не се беше приближил до лазера, за да го изключи. Къде бяха Джейкъб и Доналдсън? Дали бяха ослепели в първия момент?
Няколко фигури се бяха свили край люка на гравитационния тунел. Под мигащата гробна светлина Хелън зърна Джейкъб Демуа, главния инженер и… Кула. Те… Джейкъб се опитваше да нахлузи чувал върху главата на извънземния!
Нямаше време да мисли какво да прави. Не се налагаше да избира дали да изключи мистериозната светлина или да елиминира евентуалната опасност за кораба си. Като се навеждаше под бледите пресичащи се лъчи, Хелън се затича към п-лазера и издърпа щепсела.
Мигащите точици мигновено изчезнаха, освен една, която съвпадна с болезнен вик и трясък откъм люка. Сирените утихнаха и изведнъж остана само тежкото дишане на хората.
— Какво беше това, капитане? — изкънтя по интеркома гласът на пилота. Хелън взе микрофона от най-близкото кресло.
— Хюз — бързо попита тя, — какво е състоянието на кораба?
— Нормално, госпожо. Добре, че си бях сложил очилата! Какво стана, по дяволите?
— Проблем с п-лазера. Продължавайте на километър от стадото. Веднага се връщам. — Хелън изключи микрофона, вдигна глава и извика — Чен! Дубровски! Докладвайте! — После присви очи и се втренчи в сумрака.
— Насам, капитане! — чу гласа на Чен тя. Хелън изруга и си свали очилата. Той бе оттатък люка и стоеше на колене до някаква фигура, просната на палубата. — Дубровски. Мъртъв е. Улучен точно между очите.
Д-р Мартин се криеше зад дебелия ствол на Фейгин. Когато се появи Хелън, кантът тихо подсвирна.
— Добре ли сте двамата?
Фейгин издаде продължителен звук, който прозвуча смътно като „да“. Психоложката отсечено кимна, но остана вкопчена в дънера на извънземния. Очилата се бяха изкривили на лицето й. Хелън й ги свали.
— Стига, докторе. Имаш пациенти. — Тя хвана Мартин за ръка. — Чен! Върви в кабинета ми и донеси походната аптечка! Тичай!
Мартин понечи да се надигне, после отново се отпусна, като клатеше глава.
Хелън изскърца със зъби, силно я дръпна за ръката и я изправи на крака. По-възрастната жена се олюля.
Комендантът я зашлеви през лицето.
Освести се, докторе! Ще ми помогнеш ли най-после?! — Тя задърпа Мартин към мястото, където лежаха Доналдсън и Джейкъб Демуа.
Джейкъб изпъшка и се размърда. Хелън усети, че сърцето й се разтуптява, когато той свали ръка от лицето си. Изгарянията бяха повърхностни и не бяха засегнали очите. Джейкъб беше с очила.
Тя насочи Мартин към главния механик и я накара да седне. Лявата половина на лицето му бе тежко обгорена. Лявото стъкло на очилата му беше счупено.
Чен дотича с походната аптечка в ръце.
Д-р Мартин се извърна от Доналдсън и потръпна. После вдигна глава и видя аптечката. Тя протегна ръце да я вземе.
— Имаш ли нужда от помощ, докторе? — попита Хелън.
Психоложката нареди инструментите на палубата. Тя поклати глава, без да вдига очи.
— Не. Тихо.
Комендантът повика Чен.
— Иди да потърсиш Ларок и Кула. Докладвай, когато ги намериш.
Мъжът тичешком се отдалечи.
Джейкъб отново изпъшка и се опита да се повдигне на лакти. Хелън навлажни една кърпичка в недалечната чешмичка. Тя коленичи до него и взе главата му в скута си.
Когато внимателно започна да почиства раните му, той потръпна.
— Ох… — изпъшка Джейкъб и вдигна ръка към темето си. — Трябваше да се сетя. Предците му са скачали по дърветата. Той е силен като шим. А изглежда толкова слаб!