— Ще ми кажеш ли какво се случи? — тихо попита Хелън.
Джейкъб изсумтя и потърси нещо под гърба си с лявата си ръка. Накрая издърпа големия калъф на очилата. Погледна го, после, го захвърли настрани.
— Чувствам главата си като пълна с пясък — каза Джейкъб. Той седна и за миг се олюля, стиснал главата си в ръце. — Предполагам, че Кула не лежи в безсъзнание до мен, нали? Надявах се, че след като ме удари, ще освирепея, но сигурно просто съм припаднал.
— Не знам къде е Кула — отвърна Хелън. — Какво…
По интеркома изкънтя гласът на Чен:
— Капитане? Открих Ларок. Той е на двайсет и четири градуса. Добре е. Всъщност изобщо не знаеше, че се е случило нещо!
Джейкъб се приближи до д-р Мартин и започна да я разпитва нещо. Хелън се изправи и отиде при интеркома до автоматите за храна.
— Виждал ли си Кула?
— Не, няма го никъде. Трябва да е на обратната страна. — Чен понижи глас. — Останах с впечатление, че има бой. Знаете ли какво се е случило?
— Когато науча нещо, ще ти се обадя. Междувременно иди да смениш Хюз.
Джейкъб се приближи до нея.
— Доналдсън ще се оправи, но има нужда от ново око. Виж, Хелън, трябва да потърся Кула. Ще ми дадеш ли един от хората си? После ще е най-добре колкото може по-бързо да се махаме оттук.
Тя рязко се завъртя.
— Ти току-що уби един от хората ми! Дубровски е мъртъв! Доналдсън ослепя, а сега искаш да пратя още някого да ти помогне да тормозиш бедния Кула, така ли? Що за лудост е това?
— Не съм убил никого, Хелън.
— Видях те, несръчен идиот такъв! Ти се блъсна в п-лазера и той се побърка! Ти също! Защо нападна Кула?
— Хелън… — Джейкъб потръпна. Той вдигна ръка към главата си. — Нямам време да ти обяснявам. Трябва да ни измъкнеш оттук. Не знам какво ще направи той, след като го разкрихме.
— Първо ми обясни!
— Аз… нарочно блъснах лазера… аз…
Костюмът й толкова плътно обгръщаше тялото й, че Джейкъб нямаше представа откъде се е взел малкият пистолет, който се появи в ръката й.
— Продължавай, Джейкъб — безизразно каза тя.
— … Той ме наблюдаваше. Знаех, че ако се издам, че съм го разкрил, може да ослепи всички ни само за миг. Отпратих те, за да си в безопасност и отидох за калъфа с очилата. Блъснах лазера, за да го объркам… лазерна светлина навсякъде…
— И уби и осакати хората ми! Джейкъб се взе в ръце.
— Виж, глупачке! — Той се наведе над нея. — Аз намалих силата на лъча! Можеше да ослепи, но не и да изгори човек! Щом не ми вярваш, арестувай ме! Само по-бързо да се махаме оттук, преди Кула да е избил всички ни!
— Кула…
— Неговите очи, по дяволите! Кумарин! Неговата „хранителна съставка“ е боя, която се използва в лазерите! Той уби Дубровски, който се опитваше да ми помогне! Кула излъга за онова лазерно растение на родната му планета! Прингите имат собствен източник на кохерентна светлина! Той е прожектирал „възрастния“ тип слънчеви призраци! И… Боже мой! — Джейкъб удари с юмрук във въздуха. — … Ако излъчвателят му е способен да прожектира „призраци“ върху вътрешната страна на корпуса на слънчев кораб, сигурно може да въздейства и върху оптичните данни на библиотечните компютри! Той е програмирал компютрите да представят Ларок като условник. И… и аз бях до него, когато програмира кораба на Джеф да се самоунищожи! Той въвеждаше команди през цялото време, докато аз се възхищавах на прелестните светлини!
Хелън се отдръпна назад, като клатеше глава. Джейкъб пристъпи към нея. Юмруците му бяха свити, но на лицето му се изписваше разкаяно изражение.
— Защо Кула винаги пръв забелязваше хуманоидните призраци? Защо не са видели нито един, докато той беше с Кеплър на Земята? Защо по-рано не се сетих за мотивите му доброволно да се подложи на анализ на „ретината“?
Думите се изливаха прекалено бързо. Хелън слушаше с напрегнато свъсени вежди.
Джейкъб умолително я погледна.
— Хелън, трябва да ми повярваш.
Тя се поколеба, после извика „По дяволите!“ и се хвърли към интеркома.
— Чен! Да се махаме оттук! Остави предупрежденията за затягане на коланите, просто включи на максимално ускорение и надуй времекомпресията! Искам веднага да видя черно небе!
— Слушам — разнесе се отговорът.
Корабът рязко се раздвижи. Компенсиращите полета временно изключиха и Джейкъб и Хелън се олюляха. Комендантът се задържа за интеркома.
— До всички, отсега нататък не сваляйте очилата. Колкото можете по-бързо заемете местата си и затегнете коланите. Хюз, незабавно се яви при люка на гравитационния тунел!
Пръстените навън бързо се отдалечаваха. Мотивите по обиколката им ярко проблясваха, сякаш им пожелаваха сбогом.