— И аз трябваше да се сетя — мрачно заяви Хелън. — Вместо това аз изключих п-лазера и сигурно съм му дала възможност да избяга.
Джейкъб я целуна толкова силно, че устните й изтръпнаха.
— Ти не знаеше. На твое място и аз щях да постъпя така.
Тя докосна устните си и погледна към трупа на Дубровски.
— Ти ме отпрати, защото…
— Капитане — прекъсна я гласът на Чен. — Не мога да включа времекомпресията на автоматичен режим. Разрешавате ли да задържа Хюз да ми помага? Освен това току-що изгубихме мазерна връзка с „Хермес“.
Джейкъб сви рамене.
— Първо мазерната връзка, за да не съобщим в базата, после времекомпресията, след това гравитационния двигател и накрая стазаполето. Предполагам, че последната стъпка е да взриви щитовете, освен ако вече не е излишно.
Хелън включи интеркома.
— Не, Чен. Хюз ми трябва веднага! Оправяй се сам! — Тя пусна бутона. — Идвам с теб.
— Не — отсече Джейкъб. Той си сложи очилата и вдигна калъфа от пода. — Ако Кула стигне до третата стъпка, буквално ще се изпечем. Но ако успея да го задържа, ти ще си единствената, която може да ни измъкне оттук. Би ли ми заела пистолета си? Нищо чудно да ми потрябва.
Тя му го подаде. В този момент бяха излишни всякакви възражения. Джейкъб командваше парада.
Тихото бръмчене на кораба промени ритъма си и стана неравномерно.
Хелън отговори на въпросителния поглед на Джейкъб.
— Времекомпресията. Вече е започнал да ни забавя. Нямаме много време — при това не само в буквалния смисъл.
25.
В КАПАН
Джейкъб приклекна до люка, готов да отскочи назад при вида на високия слаб извънземен. Дотук добре. Кула не беше при гравитационния тунел.
Пътят до обратната страна, единственият път, можеше да е удобно място за засада. Ала Джейкъб не се изненада особено, че Кула го няма, поради две причини.
Първата бе тактическа. Оръжието на принга действаше само при пряка видимост. Пръстенът беше заоблен и човек можеше да приближи на няколко метра, без да го забележат. Освен това хвърленият предмет щеше да измине по-голямата част от пътя с еднаква скорост. Джейкъб вече бе сигурен в това. На влизане в тунела двамата с Хюз бяха хвърлили няколко ножа от корабния камбуз. Намериха ги близо до изхода в локва амоняк от течнотръбите, които бяха изстискали пред себе си, докато вървяха по обратната страна.
Кула ги чакаше точно зад вратата, но имаше друга причина, поради която трябваше да остави гърба си незащитен. Слънчевият кораб скоро щеше да достигне висока орбита. След като излезеха в свободния космос, хората щяха да са в безопасност от хромосферните бури и якият огледален корпус щеше да отразява достатъчно слънчевата топлина, за да останат живи, докато дойде помощ.
Затова Кула трябваше да побърза. Джейкъб бе убеден, че прингският специалист е при компютрите на деветдесет градуса надясно и с помощта на лазерните си очи бавно препрограмира системите за безопасност.
Въпросът защо го правеше засега трябваше да почака.
Хюз вдигна ножовете. Арсеналът им се допълваше от калъфа, няколко течнотръби и малкия зашеметител на Хелън.
Тъй като алтернативата беше смърт за всички им, изходът бе единият от тях да се жертва, за да може другият да се справи с Кула.
Двамата с Хюз можеха внимателно да се приближат от различни страни и едновременно да изненадат принга. Или пък единият да мине отпред, а другият да се прицели над рамото му.
Но нямаше да успее нито един от двата плана. Противникът им можеше буквално да убие човек с поглед. За разлика от фалшивите „възрастни“ слънчеви призраци, които представляваха продължително излъчване, смъртоносните мълнии на Кула бяха мощно освобождаване на енергия. На Джейкъб му се искаше да може да си спомни колко такива бе изстрелял извънземният по време на схватката на горната страна… или с каква честота. Навярно нямаше значение. Прингът имаше две очи и двама врагове. По една мълния сигурно щеше да е достатъчна.
Нещо повече, не можеха да са сигурни, че холографската способност на Кула няма да му позволи да установи местонахождението им в момента, в който стъпят на палубата, по отраженията им върху вътрешната повърхност на корпуса. Сигурно не можеше да ги нарани с отражения, ала това много не променяше нещата.
Ако вътрешното отскачане на лъча не намаляваше толкова много силата му, може би щяха да опитат да обезвредят извънземния с п-лазера, оставяйки го да се върти във всички посоки; докато хората и Фейгин се крият в гравитационния тунел.
Джейкъб изруга. Чудеше се защо се бавят с п-лазера. Хюз прошепна нещо по интеркома на стената. После се обърна към Джейкъб.