Така се започна, Федерацията започна да се разпростира на север, като парче по парче поглъщаше Южната земя. Сто години след смъртта на Джеър Омсфорд, всичко на юг от Калахорн бе управлявано от Федерацията. Други раси — Елфите, Тролите, Джуджетата, хвърляха нервни погледи към юг. Отдавна и Калахорн прие да бъде протекторат, кралят му беше мъртъв, а градовете му — враждуващи и разделени. Последните неясноти между Федерацията и другите земи изчезнаха.
По това време се появиха и слуховете за Призраците. Беше казано, че едновремешната магия, която бе пускала кълнове в продължение на десетилетия, се беше изтощила. Тя приемаше различни форми — понякога просто като студен вятър, друг път в съмнителен човешки образ. Беше наричана призрачност. Призраците отслабваха земята и живота по нея като я превръщаха в пустиня. Атакуваха смъртните същества и ги обсебваха изцяло, като се вмъкваха в телата им и се криеха там. За да се поддържат, те имаха нужда от живота на другите. Ето така оцеляваха.
Федерацията даваше живот на тези слухове, като обяви, че подобни същества може наистина да съществуват и само тя е способна да даде защита от тях.
Никой не спори, че магията можеше и да не е упадък, че може би тези призраци или каквото и да е това, което създаваше проблеми, може да няма нищо общо с нея. По-лесно бе да се приеме предложението обяснение. Все пак, след изчезването на Друидите, по тези места не бе съществувала магия. Омсфорд разказваха своите приказки, но малко хора ги чуваха, а още по-малко им вярваха. Повечето смятаха, че Друидите са просто легенда.
Когато Калахорн прие да бъде протекторат, а град Тирзис бе завзет, изчезна Мечът на Шанара. Никой не мислеше много за него. Никой не знаеше как се е случило и никой не се интересуваше. Мечът не бе виждан повече от двеста години. Бе останала само гробницата, в която казваха, че се намирал, заедно със скалата, в която било забито острието му. Всичко това бе в центъра на Националния парк, но един ден то също изчезна. Не след дълго изчезна и Камъкът на Елфите. Никой не знаеше какво се е случило, дори семейство Омсфорд.
След това и Елфите започнаха да изчезват — по едно и също време, цели общности и градове, докато изчезна дори Арборлон. Накрая вече нямаше Елфи, все едно че никога не бяха съществували. Западната земя се обезлюди, с изключение на няколко ловци и трапери от другите Земи и бандите на Скитниците. Скитниците винаги бяха живели там, но дори и те се кълняха, че не знаят какво се е случило. Федерацията бързо се възползва от положението. Тя обяви че Западната земя, е развъдник на магията, която стои в основата на проблемите на Четирите земи. Елфите бяха тези, които въведоха там магията и първи я практикуваха.
Заключението беше, че магията ги бе погълнала — това какво ще се случи с тези, които се занимават със същото.
Федерацията наблегна на това, като забрани практикуването на магия под каквато и да е форма. Западната земя бе превърната в протекторат, макар и неокупиран тъй като Федерацията нямаше достатъчно войници, за да патрулират на такава обширна територия, но бе обещано че ще бъде осигурена защита на злите ефекти на каквато и да е магия.
Малко след това Федерацията обяви война на джуджетата уж са я били провокирали, макар че никога не се разбра как точно. По това време Федерацията имаше най-голямата най-добре екипирана и най-добре обучена армия в Четирите земи, а джуджетата не можеха въобще да противопоставят армия. Джуджетата вече нямаха за съюзници Елфите, както бе в предишните години, а с Гномите и Тролите никога не бяха имали приятелски отношения. Въпреки това войната продължи близо пет години. Джуджетата познаваха планинската Източна земя много по-добре от Федерацията и въпреки че Кълхейвън падна почти веднага, те продължиха да се сражават в планините, докато накрая гладът ги принуди да се предадат. Оцелелите бяха изпратени на юг в мините на Федерацията. Повечето умряха там. След като видяха какво се случи с Джуджетата, племената на Гномите бързо влязоха в „правия път“ и Федерацията обяви Източната земя също за протекторат.
Тук-там бяха останали все още няколко изолирани местенца, където все още имаше малцина джуджетата и няколко гномски племена, които отказаха да приемат управлението на Федерацията и продължаваха да се сражават от затънтените и диви места на север и на изток. Но бяха прекалено малко, за да променят нещо.