За да отбележи съединението на по-голямата част на Четирите земи и да почете тези, които бяха работили за това.
Федерацията издигна паметник в северния край на Езерото на Дъгата, където Мърмидон пресичаше Рун. Паметникът бе направен изцяло от черен гранит, широк и квадратен в основата, издълбан отвътре и издигащ се на повече от двеста стъпки над скалите — монолитна кула, която можеше да се види, мили във всички посоки. Нарекоха я Саутуотч.
Това бе преди около сто години. Сега само Тролите бяха останали свободни, изтласкани далеч в планините на Северната земя — Чарнал и Кершолт. Това бе опасна и негостоприемна страна, естествена крепост и никой от Федерацията не гореше от желание да се занимава с нея. Решението бе да не се закачат Тролите, докато не пречат на другите Земи. Тролите които през цялата си история са били твърде саможив народ бяха щастливи.
— Сега е толкова различно — заключи Пар, докато продължаваха да стоят под прикритието си и да гледат как дъждовните капки падат в Мърмидон. — Няма ги вече Друидите, Паранор, магията — като изключим мошениците и малкото, което знаем ние. Няма Елфи. Какво мислиш, че се е случило с тях? — Направи пауза, но Кол нямаше какво да каже. — Няма вече монарси, няма ги Лий, Букхана, Граничния легион. Калахорн е друг вече.
— Няма свобода — завърши мрачно Кол.
— Няма свобода — отговори като ехо Пар.
Той се наклони назад и прилепи коленете към гърдите си.
— Ще ми се да знам как е изчезнал Камъкът на Елфите. И Мечът. Какво е станало с Меча на Шанара?
Кол повдигна рамене.
— Същото, както и с всичко останало. Изчезнал е.
— Какво имаш предвид? Как са могли да оставят да се загуби.
— Никой не се грижеше за него.
Наистина никой не се интересуваше много за магията след смъртта на Аланон и след като Друидите изчезнаха. Просто не й обръщаха внимание. Тя бе реликва от друго време, от която повечето хора се страхуваха и не разбираха. По-лесно бе да забравят за нея — така и направиха. Семейство Омсфорд също иначе щяха да приберат Камъка на Елфите. Всичко, което бе останало от тяхната магия, беше молитвената песен.
— Знаем приказките, които разказват какво е било. Имаме цялата история и въпреки това не знаем нищо — каза тихо Пар.
— Знаем, че Федерацията не иска да говорим за това — каза Кол.
— Има мигове, в които се чудя има ли смисъл изобщо — лицето на Пар се изкриви в гримаса. — Хората идват да ни чуят, а на следващия ден — кой си спомня? И какво, ако си спомнят? Всичко това е древна история, а за някои и това не е. За тях е легенда и мит, куп глупости.
— Не за всички — каза Кол тихо.
— Какъв е смисълът да притежаваш молитвената песен, ако разказването на приказката няма да промени нищо? Може би непознатият беше прав. Може би магията има по-добро приложение. Като например да помогнем на престъпниците в борбата им срещу Федерацията? Или да намерим смъртта си? Кол поклати глава.
Изведнъж нещо плясна в реката и братята стреснато се обърнаха да видят какво е. Беше вълна на придошлата от дъжда река, нищо друго.
— Всичко изглежда безсмислено — Пар ритна земята пред себе си. — Какво правим ние, Кол? Прогониха ни от Варфлийт като че ли сме престъпници, принудиха ни да вземем тази лодка като крадци, накараха ни да бягаме към дома си като кучета с подбити опашки. — Направи пауза, като не сваляше очи от брат си. — Защо мислиш че все още можем да използваме магията?
Изсеченото лице на Кол се доближи до Пар.
— Какво имаш предвид?
— Защо не е изчезнала, както всичко останало? Мислиш ли, че има причина?
Настъпи продължителна тишина.
— Не знам — каза накрая Кол. Поколеба се. — Не знам какво е да притежаваш магията — бързо добави Кол, усетил неудобството на брат си. — Магията е достатъчна и за един от двамата ни — усмихна се.
И Пар му отвърна с усмивка.
— Надявам се — погледна за момент Кол с благодарност, след това се прозя. — Искаш ли да спиш?
Кол поклати глада и отпусна мощното си тяло назад в сянката.
— Не, бих искал още малко да поговорим. Хубава нощ за разговори.
Въпреки това замлъкна. Пар го наблюдаваше известно в време, след което и двамата погледнаха назад към Мърмидон и видяха огромен дънер, вероятно съборен от бурята па плува — покрай тях. Вятърът сега беше утихнал.