Тя го бе сграбчила толкова силно, че краката му се подкосиха. Падна и започна диво да търси въздух. Пред очите му се появиха кръгове, но накрая дробовете му се изпълниха и кръговете изчезнаха.
Тийл стоеше където я бе оставил, с ножове забити в тялото. Тя се протегна, спокойно ги измъкна и ги захвърли.
„Тя знае, че не мога да я нараня, — помисли отчаяно той. — Знае, че нямам с какво да я спра!“
Когато тръгна към него, сякаш не бе ранена. По дрехите й имаше кръв, но не много. Зад маската нямаше изражение. В очите й се беше настанила ледена хладина. Морган се отдръпна, търсейки по пода каквото и да е оръдие. Хвана железния чук и отчаяно го хвърли към нея.
Тийл не изглеждаше притеснена. В тялото и нещо се размърда и пак замря. Сякаш съществото, живеещо в нея, се готвеше за атака.
Морган отстъпи към пропастта. Можеше ли някак си да примами това нещо и да го хвърли вътре? Това щеше ли да го убие? Не знаеше. Знаеше само, че той бе единственият останал, който трябваше да го спре, за да предотврати предателството срещу всичките онези мъже на Издатината. Ако се провалеше, те щяха да умрат.
„Не съм достатъчно силен без магията!“ Беше само на няколко стъпки от ръба на пропастта. Тийл бързо скъсяваше делящото ги разстояние. Той замахна с железния чук, но тя го улови, изтръгна го от ръката му и го захвърли.
Бе при него, а ръцете около врата му спираха въздуха и го задушаваха. Не можеше да диша. Опитваше да се освободи, но тя бе твърде силна. Очите му се присвиха от болка, а в устата си усещаше меден вкус. Нещо голямо падна до него.
— Тийл, недей! — чу нечии вик — глас, пълен с болка и ярост.
Стеф!
Ръцете се отпуснаха и очите му започнаха да виждат ясно как Стеф е извил ръцете на Тийл и седи върху нея. Кръв се тичаше по лицето му. На главата си Джуджето имаше отворена рана.
Дясната ръка на Морган потърси на колана Меча на Лий.
Тийл се освободи от Стеф и го прекатури. В очите й имаше ярост, а жилите по врата й разкриваха гняв, който дори маската не можеше да скрие. С вик тя заби камата в гърдите на Стеф. Той се строполи и изхърка.
Тийл се обърна, за да довърши Морган, надвеси се над него и той заби счупеното острие на меча си в нея. Тя се дръпна с такъв вик, че Морган, без да иска, също отстъпи. Но ръцете му здраво държаха дръжката на меча. След това започна да отива нещо странно. Мечът на Лий се затопли и започна да свети. Морган усещаше как той се съживява.
Магията! Това беше магията!
Силата й премина през острието в Тийл. Огън избухна в нея. Ръцете й дърпаха лицето и тялото, маската падна. Морган никога нямаше да забрави какво видя отдолу — чудовище, родено от най-тъмните части на подземния свят. Не бе си и представял, че такова нещо може да съществува. Тийл като че ли изчезна и остана само Призракът — мрачно, безформено същество, което поглъщаше светлината.
Невидими ръце се опитваха да го отблъснат и да го отделят от меча му.
— Лий! Лий! — крещеше той бойния вик на дедите си кралете и принцовете на родната му земя отпреди стотици години. И тази единствена дума се превърна в негов талисман.
Виковете на Призрака преминаха в крясъци. След това падна, а мракът, който го поддържаше, избледня. Тийл отново се появи, но падна мъртва като покосен сноп.
Трябваха му няколко мила, за да намери сили и да отблъсне Тийл от себе си. Лежеше там, подгизнал от собствената си пот и кръв, заслушан в звуците наоколо. Единствената му мисъл бе, че е оцелял.
След това бавно пулсът му се учести. Магията го бе спасила. Магията на Меча на Лий. Проклятие, значи все пак не се беше изгубила! Поне част от нея все още живееше, а това означаваше, че острието може да се поправи, магията да се върне изцяло, мощта й…
Мислите му разхвърляни се появяваха и изчезваха. Изпълни с въздух дробовете си, събра сили и отмести тялото на Тийл. Беше изненадващо лека. Погледна я докато стоеше на ръце и колене. Цялата беше разбита, сякаш нещо натрошило костите й. Лицето и все още бе изкривено, но демоните, които бе видял там, бяха изчезнали.
След това чу хъркането на Стеф. Не можеше да се вдигне, така че допълзя до приятеля си. Стеф лежеше по гръб, а камата все още се подаваше от гърдите му. Морган започна да я вади, след това бавно я остави. От пръв поглед разбра, че е късно да промени каквото и да било. Леко докосна рамото на приятеля си.