— Не бягаме — проговори изведнъж Кол.
— Не ли? Затова ли сте така добре подготвени? — Тя завъртя тоягата във въздуха. — Как се казвате?
— Какво искаш? — грубо попита Пар. Този разпит все по-малко му харесваше.
Жената от гората направи още една стъпка напред. Нещо не беше наред, нещо, което Пар не бе забелязал по-рано. Тя като че ли не бе съвсем истинска. Трепереше леко сякаш вървеше всред дим или нагорещен въздух. Тялото й също не се движение нормално и това не бе от годините. Като че ли бе сглобена подобна на куклите, които показват по панаирите — гвоздейчета по ставите и конци за управлението.
Миризмата на запустение от заливче и порутената колиба бе дошла заедно с жената дори тук. Тя изведнъж подуши въздуха и сякаш осъзна нещо.
— Какво е това? — Спря погледа си върху Пар. — Магия ли надушвам?
Пар се вцепени. Която и да беше тази жена, не бе тази, с която биха искали да си имат работа.
— Магия! Да! Чиста и свежа! И пълна с живот! — Езикът на жената от гората вкуси от нощния въздух. — Сладка като кръвта за вълците!
Това бе достатъчно за Кол.
— По-добре намери обратния път за там, откъдето идваш — каза той, без да се опитва да прикрие враждебността си. — Нямаш работа тук. Разкарай се!
Но жената остана където беше. Устата й се изви с ръмжене, а очите й изведнъж станаха червени като въглените в огъня.
— Ела тук при мен! — прошепна съскайки. — Ти момче! — Посочи Пар. — Ела при мен!
Тя протегна ръката си. Пар и Кол се отдръпнаха от огъня за всеки случай. Жената пристъпи още няколко крачки напред, навлизайки в осветеното и ги притисна към тъмнината.
— Сладко момче! — промърмори тя почти на себе си. — Нека опитам от теб.
Сега братята бяха застанали на място и не искаха да се отдалечат повече от светлината. Жената от гората видя решителността в очите им и се засмя лукаво. Пристъпи напред — една крачка още една…
Кол се хвърли върху нея, докато тя гледаше Пар, и се опита да сграбчи ръцете й. Но жената бе много по-бърза от него. Тоягата излетя към него и го удари отстрани по главата толкова силно, че го хвърли на земята. Сега тръгна към него, виейки като побеснял звяр. Но Пар бе по-бърз. Използва молитвената песен почти без да мисли и й изпрати ужасяващи видения. Тя падна назад изненадана, опитвайки се да отблъсне виденията с ръцете и тоягата си. Пар използва възможността да стигне до Кол и да го изправи на крака. Бързо издърпа брат си по-далече от нападателката, която дереше с нокти въздуха.
Жената от гората изведнъж спря, оставяйки виденията да играят около нея, обърна се към Пар с усмивка, която смрази кръвта му. Той й изпрати видение на Демон, за да я уплаши, но този път жената улови видението, отвори устата му и засмука въздуха около него. Видението изчезна. Жената облиза устните си и изсъска.
Пар изпрати въоръжен воин. Жената от гората го погълна с удоволствие. Тя отново започна да се приближава, след като виденията вече не я спираха. Всъщност дори бе нетърпелива да й пращат още. Сякаш обичаше вкуса на магията и с желание я изгълтваше. Пар се опита да събуди Кол, но той тежеше отпуснат в ръцете му, все още зашеметен.
— Кол, събуди се! — прошепна забързано той.
— Ела, момче! — повтори тихо жената. Тя кимна и се приближи. — Ела и ме нахрани!
Тогава огънят избухна като светкавица и полянката стана светла като ден. Жената отскочи от светлината, а внезапният й вик завърши с яростно ръмжене. Пар премигна и надникна през пламъците.
Един старец се приближаваше откъм дърветата. Косата му бе бяла, дрехите сиви, а кожата кафява, като гора през есента. Той пристъпи от мрака в светлината като дух, който се ражда. На устата му имаше жестока усмивка, а очите му блестяха странно. Пар внимателно се придвижи и потърси с ръка дългия нож на колана си. Бяха двама, помисли той отчаян и отново разтърси Кол, опитвайки се да го събуди.
Но старецът не му обърна внимание. Той се насочи към жената.
— Познавам те — каза той тихо. — Никой не можеш да уплашиш. Махай се оттук или ще си имаш работа с мен.
Жената изсъска като змия и се присви, сякаш се готви да скочи. Но видя нещо в лицето на стареца, което я възпря от атаката. Бавно започна да отстъпва от огъня.
— Върни се в мрака! — пошепна старецът.
Жената изсъска за последен път, след това се завъртя и безмълвно изчезна всред дърветата. Мирисът й остана още за миг и се изгуби. Старецът махна почти небрежно към огъня и той утихна… Нощта отново се изпълни с приятни звуци и Всичко бе както преди.