Старецът изсумтя и се приближи да светлината на огъня.
— Е една от нощите, в които дребните ужаси решават да си поиграят. — измърмори той с отвращение.
Погледна шеговито към Пар.
— Добре ли е младият Омсфорд? И този тук? Кол ли е? Получи неприятен удар.
Пар кимна и отпусна Кол на земята.
— Да, благодаря. Бихте ли ми подали онзи парцал и малко вода?
Старецът направи каквото го бяха помолили и Пар намокри главата на Кол, там където вече бе започнала да се образува подутина. Кол потрепери, седна и отпусна глава между краката си в очакване пулсиращата болка да отмине. Пар вдигна очи. Изведнъж осъзна, че старецът бе казал името на Кол.
— Откъде знаете кои сме? — попита той предпазливо. Старецът завържа погледа си.
— Ами знам кои сте, защото дойдох да ви търся. Но не съм ви враг, ако това си мислите.
— Разбира се, че не — Пар поклати глава, — не и след като така ни помогнахте. Благодаря.
— Няма нужда от благодарности. — Пар отново кимна.
— Онази жена, или каквото и да е било, сякаш се изплаши от вас. — Не зададе въпрос, а просто съобщи факта.
Старецът повдигна рамене.
— Може би.
— Познавате ли я?
— Знам за нея.
Пар се поколеба дали да продължи или не. Реши да попита.
— Е, защо ни търсите?
— О, страхувам се, че това е доста дълга история — отговори старецът сякаш не може да положи толкова, много усилия, за да разкаже. — Предполагам, че може да седнем докато приказваме за това, нали? Топлината на огъня отпуска тези остаряващи кокали. И сигурно нямате глътка бира, нали? Не? Жалко. Е, предполагам, че не е било възможно да се подсигурите с такива удоволствия, след като така ви издухаха от Варфийлт. При това положение имахте късмет, че спасихте кожите.
Той се приближи, предпазливо се отпусна на тревата протегна краката си напред и внимателно се загърна със сивите си дрехи.
— Мислех, че ще ви открия там, но след това се получи това разногласие с Федерацията и вие заминахте на юг преди да успея да ви спра.
Взе чашата и я напълни с вода, след което отпи голяма глътка. Кол вече беше седнал и придържаше мокрия парцал на главата си. Пар седна до него.
Старецът изпи водата и избърса уста в ръкава си.
— Аланон ме изпрати — отбеляза той небрежно.
Настана тишина, докато братята Омсфорд се втренчиха първо в него, след това помежду си и после пак в него.
— Аланон?! — повтори Пар.
— Аланон е мъртъв от триста години! — подхвана направо Кол.
Старецът кимна.
— Така е. Не се изразих правилно. Всъщност това бе неговият дух, сянката му, но все пак Аланон с всичките му цели и желания.
— Сянката на Аланон? — Кол свали парцала от главата си, забравил за раната. Не се опита да скрие недоверието си.
Старецът потърка брадясалото си лице.
— Почакайте, ще трябва да бъдете малко по-търпеливи, докато успея да обясня. Ще ви е трудно да приемете повечето от това, което ще кажа, но трябва да опитате. Повярвайте, че е много важно. — Той разтърка енергично ръцете си срещу огъня. — Приемете ме като пратеник, става ли? Приемете ме като пратеник на Аланон, защото засега съм само това. Ти, Пар, защо не обръщаше внимание на сънищата си?
Пар настръхна.
— Знаеш ли за това?
— Сънищата бяха изпратени от Аланон, за да те отведат при него. Не разбираш ли? Това бе неговият глас. Той ви призовава при Рога на Пъкала — теб, братовчедка ти Рен и…
— Рен? — недоверчиво го прекъсна Пар.
Старецът погледна смутено.
— Това казах, нали? Трябва ли да повторя всичко? Братовчедка ти Рен, а също и Уокър Бо.
— Чичо Уокър — каза тихо Пар. — Спомням си.
Кол погледна брат си, след това поклати глава с отвращение.
— Това е смешно. Никой не знае къде са — заяде се той. — Рен живее някъде в Западната земя заедно със Скитниците. Живее в някакъв фургон. А Уокър Бо не е бил виждан почти десет години. Доколкото знам, може и да е мъртъв.
— Може, но не е — каза старецът сухо. Погледна многозначително Кол, след което отново се обърна към Пар. — Всички вие трябва да дойдете при Рога на Пъкала в края на този лунен цикъл. В първия ден от новата луна Аланон ще говори там с вас.
Пар усети как през тялото му мина тръпка.
— За магия ли?