Кол хвана рамото на брат си.
— За Призраци? — направи физиономия и широко отвори очи.
Старецът неочаквано пристъпи напред, а лицето му стана сурово.
— За каквото избере! Да, за магия! И за Призраци! За същества като това, което току-що те събори сякаш си дете!
Той хвърли щипка прах в огъня така внезапно, че Пар и Кол бързо се отдръпнаха. Огънят се извиси като първия път, но сега светлината изчезна от въздуха и…
Всичко потъна в мрак.
След това в тъмнината се появи видение, което увеличаваше размерите си докато ги обгърна изцяло. Образът беше на Четирите земи. Страната бе опустошена и празна, лишена от живот и разрушена. Мрак и миризма на пръст покриваха всичко. Реките бяха пълни с отломки, а водите им — отровени. Дърветата бяха изкривени, разбити и безжизнени. Навсякъде растяха само бурени. Хората пълзяха като животни, а животните бягаха при появата им. Навсякъде се движеха сенки със странни червени очи, подкачаха и играеха с пълзящите хора, обръщаха ги и ги подмятаха, докато те загубеха очертанията си и ставаха непознаваеми.
Това бе кошмар, изпълнен с толкова жестокост и ужас, че Пар и Кол Омсфорд помислиха, че всичко това се случва с тях, а писъците, излизащи от устните на измъчваните хора, бяха техни.
След това видението изчезна. Те отново бяха около огъня, а старецът седеше и ги наблюдаваше с ястребовия си поглед.
— Това бе част от съня ми — прошепна Пар.
— Това е бъдещето — каза старецът.
— Просто номер — промърмори Кол, ядосан на собствения си страх.
Старецът му хвърли гневен поглед.
— Бъдещето е постоянно меняща се мозайка от възможности, докато стане настояще. Бъдещето, което ви показах тази нощ, още може да се промени. Но с всеки изминат ден вероятността да се сбъдне става все по-голяма, защото нищо не се прави, за да се избегне. Ако искате да го промените — направете каквото ви казах. Идете при Аланон! Чуйте какво ще ви каже!
Кол не каза нищо, а тъмните му очи бяха изпълнени с колебание.
— Кажете ни кой сте? — попита тихо Пар. Старецът се обърна към него, изгледа го за момент, след това отмести поглед от тях и се взря в мрака, като че ли там бяха скрити светове и живот, които само той можеше да види. Накрая отново ги погледна и кимна.
— Много добре, въпреки че не виждам каква е разликата: Казвам се Коглайн.
За момент нито Пар, нито Кол успяха да кажат нищо. След това и двамата започнаха да говорят заедно.
— Коглайн, същият Коглайн, който е живял в Източната земя с…
— Искате да кажете — същият човек, който Кимбър Бо…
Той ги прекъсна с раздразнение:
— Да, да! Колко, хора с името Коглайн може да има! — намръщи се, като видя погледа на лицата им. — Не ми вярвате, нали?
Пар пое дълбоко дъх.
— Коглайн е бил старец по времето на Брин Омсфорд. Това е било преди триста години.
Неочаквано другият се засмя.
— Старец! Ха! И какво знаеш за старците, Пар Омсфорд? Истината е, че не знаеш нищичко! — Засмя се, след това безпомощно поклати глава. — Чуйте — Аланон живя петстотин години преди да умре. Не го поставяте под съмнение, нали? Мисля че не, след като с такава готовност разказвате приказката! Толкова ли е учудващо тогава, че аз живея близо триста години? — Той направи пауза и неочаквано в очите му проблесна дяволитост. — За бога, какво бихте казали, ако ви съобщя, че съм живял дори повече? — След това махна небрежно с ръка. — Не, не, не си правете труда да отговорите. По-добре ми кажете какво знаете за мен? За Коглайн от приказките ви. Разкажете.
Пар объркано поклати глава.
— Бил е отшелник и е живял в Уайлдъран заедно с внучката си — Кимбър Бо. Брин Омсфорд и нейният придружител Рон Лий са го открили, когато…
— Да, да, но какво ще кажете за човека? Помисли си какво си видял от мен?
Пар повдигна рамене:
— Това, че… — Той спря. Това, че е използвал избухлив прах. Това, че е разбирал от старите науки и ги е изучавал някъде. Сега си припомняше особеностите на приказките с Коглайн и прикриваше, че вече не смята твърдението на стареца за пресилено. — Той е притежавал силата в различната и форма, дори тези, които Друидите са изоставили при повторното построяване на стария свят. Ако ти си Коглайн, все още трябва да имаш такава сила. Имаш ли я? Магическа ли е като моята?
Кол изведнъж се притесни:
— Като твоята? — бързо попита старецът. — Магия като молитвената песен? Хи! Никога! Никога нещо непредсказуемо като това. Това винаги е било проблемът на Друидите и магията на Елфите — твърде непредсказуема! Силата, която притежавам, е основана на науката, доказана и изпробвана през годините на учение, на което може да се вярва. Тя не действа самостоятелно, не се издига като нещо живо. — Спря и жестока усмивка се изписа на старческото му лице. — Освен това, Пар Омсфорд, за нея не трябва да се пее.