Ето защо не успяха да видят калното същество, докато не дойде почти до тях.
То се надигна от храстите — наподобяващо човек, покрито с кал и ревеше с ожесточение, което разтърси тишината като стъкло. Кол извика, отскочи назад, загуби равновесие и падна в басейна с главата надолу. Пар се препъна, търколи се и съществото се изправи над него.
— А-а-а-а… един вкусен жител на Вейл! — изрева то познат глас.
— Проклятие, Морган! — Пар подскочи, обърна се и избута другия. — Уплаши ме до смърт, по дяволите!
Кол се измъкна от басейна все още с ботуши и наполовина смъкнати панталони и каза спокойно:
— Мислех, че искаш да изгониш от Лий само Федерацията, но не и приятелите си — той се изправи и избърса водата от очите си.
Морган Лий се смееше изпод калната си маска.
— Извинявам се. Наистина… Но това беше възможност… на която човек не може да устои. Сигурно ме разбирате… Ха-ха-ха!
Пар се опита да изчисти калта от дрехите си, накрая се отказа и взе всичко със себе си в басейна. Въздъхна с облекчение и погледна Морган.
— Какво всъщност правиш при нас?
— А, калта ли? Полезно и за кожата — Морган се приближи до басейна и бавно се потопи във водата. — На около миля оттук има кални бани. Открих ги онзи ден съвсем случайно. Никога не съм знаел, че са тук. Трябва да ви кажа честно, че в горещ ден, нищо не може да те охлади както калта върху тялото ти. По-добре дори от басейна. Така че се отъркалях като прасе и се изкачих тук, за да се измия. Тогава чух, че идвате и реших да ви посрещна по планинарски.
Той се гмурна под водата, а когато се показа отново, калното чудовище се бе сменило със слаб, мускулест младеж, приблизително на тяхната възраст, с толкова загоряла кожа, че бе почти с цвета на пръстта, червеникава коса до раменете и чисти сиви очи.
— Прогледнах! — възкликна той и се усмихна.
— Чудесно — отговори Пар в същия тон.
— Хайде де! Не всеки номер може да е страхотен — Морган се приближи напред въпросително. Повечето от времето той имаше изражение, като че ли тайно се забавлява на нещо. И сега им го показа. — Вие двамата не трябваше ли да сте някъде в Калахорн и да смайвате жителите? Не беше ли това последният ви план? Какво правите тук?
— А ти какво правиш тук? — върна въпроса Кол.
— Аз? О, просто още едно неразбирателство, засягащо губернатора, или по-точно — неговата жена. Разбира се, не ме подозират — никога не го правят. Все пак времето е подходящо за почивка. — Усмивката на Морган се разшири. — Но аз ви попитах пръв. Какво става?
Него не можеха да заблудят, а помежду им никога не бе имало тайни, така че Пар с помощта на Кол, разказа всичко което им се бе случило от онази нощ във Варфлийт, когато Римър Дол и Федерацията Търсачи бяха дошли за тях Разказа му за сънищата, които може би бяха изпратени от Аланон за срещата им със страшната жена от гората, която може би беше Призрак и за стареца, който ги спаси и може би бе Коглайн.
— Има доста, „може би“ в тая история — отбеляза планинецът, когато свършиха. — Сигурни ли сте, че не сте си го измислили? Ще бъде хубава шега за моя сметка.
— Бих се радвал да е така — отговори Кол печално.
— Както и да е, мислехме да прекараме нощта в легло тук, а утре да продължим към Вейл — обясни Пар.
Морган поклати глава:
— Не мисля, че бих го направил на ваше място.
Пар и Кол се спогледаха.
— Ако Федерацията толкова много иска да ви открие, че е изпратила Римър Дол чак до Варфлийт — продължи той, а очите му срещнаха техните, — не мислите ли, че би го изпратила и до Шейди Вейл?
Известно време мълчаха и накрая Пар каза:
— Признавам, че не бях помислил за това.
Морган се плъзна към края на басейна, измъкна се и започна да бърше водата от себе си.
— Е, мисленето никога не е било силната ти черта, момчето ми. Добре е, че имате приятел като мен. Нека се върнем в хижата и ще ви направя нещо за ядене — нещо различно от риба, и ще поговорим.