Изпраха дрехите си, подсушиха сее и се прибраха в хижата, където Морган седна да прави вечеря. Сготви чудесно задушено с месо, моркови, картофи, лук и подправки и го поднесе с топъл хляб и студена бира. Седнаха отвън под боровете на маса и пейки и погълнаха по-голямата част от яденето и пиенето. Денят най-накрая бе започнал да се разхлажда с приближаването на нощта и вечерният бриз зашумя откъм хълмовете. Морган донесе круши и сирене за десерт. Небето стана червено, след това тъмно лилаво и накрая се смрачи и се изпълни със звезди.
— Обичам планината — каза Морган, след като бяха мълчали известно време. Сега седяха на каменните стъпала на хижата — Сигурно мога да се науча да обичам и града, но не докато принадлежи на Федерацията. Понякога се чудя какво ли би било да живея в стария си дом, преди да ни го отнемат. Това, разбира се е било много отдавна — преди шест поколения. Вече никои не си спомня как е било. Баща ми дори не иска да говори за това. Но това е все още наша земя, Федерацията все още не е успяла да ни я вземе. Има достатъчно. Може би затова я обичам толкова много — защото е последното нещо, което е останало за семейството ми от старите дни.
— С изключение на меча — припомни Пар.
— Все още ли носиш тази очукана стара реликва? — попита Кол — Мислех, че можеш да я изоставиш за нещо по-ново и по-добре направено.
Морган ги погледна.
— Спомняте ли си приказките, които разказват, че едно време мечът на Лий е бил магически?
— Самият Аланон го е направил такъв — потвърди Пар.
— Да, по времето на Рон Лий — Морган сбръчка челото си. — Понякога си мисля, че все още е. Ножницата е сменявана половин дузина пъти през годините, дръжката най-малко веднъж или два пъти и отново са изхабени. Но острието — ах, това острие! Все още е толкова остро и истинско, сякаш няма възраст. Това не е ли някаква магия?
Братята кимнаха в съгласие.
— Магията понякога сменя формата си — каза Пар. — Расте и се развива. Сигурно това се е случило и с Меча на Лий. — Мислеше си какво би казал старецът — че не разбира въобще магията, и се чудеше дали е вярно.
— Е, истината е, че никой не иска това оръжие — Морган се протегна като котка и въздъхна. — Сякаш никой не иска нещо, което е принадлежало на старите дни. Баща ми не каза и дума, когато го попитах за острието. Просто ми го даде. Мисля, че спомените са твърде болезнени.
Кол го потупа приятелски.
— Е, баща ти трябва да е по-внимателен в чии ръце дава оръжието си.
Морган ги погледна:
— Аз поканен ли съм да се включа в Движението? — запита той. Засмя се. — Между другото споменахте, че непознатият ви е дал пръстен. Може ли да го видя?
Пар придърпа туниката си, измъкна пръстена с изображението на ястреб и му го подаде. Морган го взе и внимателно го проучи, след това вдигна рамене и го върна.
— Не го познавам. Но това още не означава нищо. Чувал съм, че има няколко групи Движението и всички те постоянно си сменят знаците, за да объркат Федерацията.
Той отпи голяма глътка от бирената си чаша и отново се отпусна назад.
— Понякога си мисля, че трябва да отида на север и да се присъединя към тях — тук си губя времето в игри с тези глупаци, които живеят в къщата ми и управляват земята, чиято история дори не знаят — той тъжно поклати глава и за момент се състари, но след това отново грейна. — Но сега за вас. — Изпъна краката си и седна направо. — Не можете да рискувате да продължите, докато не се уверите, че е сигурно. Така че останете тук ден-два и ме оставете аз да отида напред. Ще се заинтересувам Федерацията не ви е изпреварила. Достатъчно ясен ли съм?
— Повече от ясен — каза Веднага Пар. — Благодаря ти Морган, но трябва да обещаеш, че ще внимаваш.
— Да внимавам? Заради тези глупаци от Федерацията? Ха! — планинецът се захили. — Бих могъл да им бръкна в очите и пак ще са им нужни дни, докато разбират какво става. Няма от какво да се страхувам.
Пар се смееше:
— В Лий — вероятно, но в Шейди Вейл може да има Търсачи.
— Добре те разбрах. Ще внимавам. — Морган спря да се хили. Пресуши остатъка от бирата си и се изправи: — Време е за лягане. Искам да тръгна рано.
Пар и Кол също се изправиха. Кол каза:
— Какво точно направи с жената на губернатора?
— О, това ли? — Морган повдигна рамене. — Нищо особено. Някой каза, че не и харесва планинския въздух. Повдигало й се от него. Така че изпратих за нея парфюм, за да оправи мириса си. Беше в малко и деликатно шишенце. Поставих го в леглото й — като изненада. Случайно го счупила, като легнала върху него — очите му примигнаха. — За нещастие обаче съм размесил парфюма с мазнина от скункс…