Тримата се спогледаха в мрака и се разхилиха като ненормални.
Братята Омсфорд спаха добре тази нощ — удобно завити и затоплени в истински легла с чаршафи и възглавници. Спокойно можеха да спят и до обяд, но Морган ги събуди с изгрева, докато се подготвяше да тръгне за Шейди Вейл. Измъкна Меча на Лий и им го показа — дръжката и ножницата бяха доста износени, но острието блестеше като ново, както бе казал планинецът. Усмихвайки се от удоволствие при вида на физиономиите им, той привърза оръдието през рамото си, затъкна дълъг нож в ботуша, ловен нож в колана си и преметна ясенов лък през другото рамо. Премигна и каза:
— Никога не е излишно да си подготвен.
Изпратиха го малко надолу по хълма, където им каза довиждане. Все още бяха сънени и тяхното „довиждане“ се примеси с прозявки.
— Върнете се в леглата — посъветва ги Морган. — Спете колкото можете. Отпуснете се и не се притеснявайте. Ще се върна след няколко дни. — Махна им докато вървеше. Високата му и мускулеста фигура се открояваше на все още тъмния хоризонт. Крачеше с обичайната си самонадеяност.
— Бъди внимателен — извика след него Пар. Морган се засмя:
— И вие внимавайте.
Братята приеха съвета на планинеца и се върнаха в леглата. Спаха до обяд, след което изгубиха остатъка от деня в излежаване. По-добре се справиха на втория ден — станаха рано, изкъпаха се в басейна, проучиха местността и безуспешно се опитаха да открият калните бани, почистиха ловната хижа, а накрая си приготвиха и изядоха вечерята от дива кокошка с ориз.
Третият ден беше облачен и вечерта заваля. Седяха пред огъня, който бяха запалили в голямата камина, и дълго се упражняваха в разказването на приказки, като работеха над някои от най-мрачните от тях. Опитваха се да предадат виденията от песните на Пар с думите на Кол. Нямаше вест от Морган Лий. Започнаха да се притесняват, въпреки негласното им споразумение да не го правят.
На четвъртия ден Морган се върна. Беше късен следобед, когато се появи. Братята стояха на пода пред огъня и подменяха връзките на един от столовете, когато внезапно вратата се отвори и той застана в рамката й. Цял ден беше валяло без спиране и планинецът беше подгизнал. От него потече вода, докато остави чантата и оръжието си на пода и затвори вратата.
— Лоши новини — каза той веднага. Ръждивата му на цвят коса бе прилепнала към главата, а скулите му се подчертаваха от дъждовната вода. Изглежда не го беше грижа за състоянието му, когато прекоси стаята и застана пред тях.
Пар и Кол бавно се надигнаха.
— Не можете да се върнете във Вейл — тихо каза Морган. — Навсякъде има бойници на Федерацията. Не съм сигурен дали има и Търсачи, но не бих се изненадал. Селото е под „защитата на федерацията“ — това е изразът, който използват вместо „Военна окупация“. Определено ви очакват. Зададох няколко въпроса и веднага го открих — никой не го пази в тайна. Родителите ви са под домашен арест. Мисля, че са добре, но не можех да рискувам да говоря с тях. Съжалявам. Щеше да има прекалено много въпроси. — Пое си дълбоко въздух. — Някой сериозно ви търси, приятели мои.
Пар и Кол се спогледаха и никой не се опита да прикрие страха.
— Какво ще правим? — тихо попита Пар.
— Мислех за това през целия път обратно — каза Морган. Пресегна се и сложи ръка на крехкото рамо на приятеля си. — Така че ще ви кажа какво ще правим — и наистина имам предвид, ние, защото смятам, че вече и аз съм вътре. — Ръката му се сви в юмрук. — Отиваме на изток да търсим Уокър Бо.
ГЛАВА 6
Морган Лий можеше да бъде доста убедителен, когато искаше и го показа онази нощ пред Пар и Кол в залетите от дъжда планини. Той очевидно доста бе помислил по въпроса и аргументите му бяха доста солидни. По-просто казано — всичко беше въпрос на избор. Трябваше му малко време, за да свали мокрите дрехи и да се подсуши, преди да седне с кръстосани крака до братята пред огъня с чаша преди да горещ хляб в ръка и да обясни всичко.
Започна с това, което знаеха. Знаеха, че не могат да се върнат в Шейди Вейл още дълго време. Не можеха да отидат и в Калахорн. Всъщност не можеха да отидат никъде, където биха ги очаквали, защото ако Федерацията бе прахосала толкова време и усилия да ги търси чак тук, едва ли щеше да спре точно сега. Римър Дол беше известен като упорит преследвач. Лично се бе включил в този лов и нямаше така лесно да се откаже. Търсачите щяха да се оглеждат за братята навсякъде, докъдето стигаше управлението на федерацията, а това бе доста голяма територия. Както личеше по всичко, Пар и Кол можеше да се смятат за извън закона.