Тримата приятели отново се спогледаха. Знаеха, че има само един начин да се измъкнат. Нямаше го старецът да им се притече на помощ този път. Бяха сами.
Морган измъкна Меча на Лий от ножницата. Отражението на острието блесна в очите на чудовището.
— Или ни пусни да си отидем… — започна той.
Но не завърши. Призракът с вик скочи към него и със застрашителна скорост прекоси полянката. Въпреки това планинецът успя да насочи към него острието, така че отби удара на съществото и го извади от равновесие. Кол го удари с късия си нож, а Пар с помощта на молитвената песен замъгли погледа му с рояк насекоми.
Призракът с яростен рев се изправи отново на крака, размаха бясно ръцете си във въздуха и отново се втурна към тях. С едно движение сграбчи Морган, докато той се опитваше да отскочи встрани и го хвърли на земята. Кол го издебна и го удари толкова силно с късия си меч, че отсече едната му ръка над лакътя. Призракът се приближи, взе отрязания си крайник и се оттегли малко настрана. Внимателно постави ръката си до рамото. Изведнъж нещо се раздвижи като змия — сякаш мускулите и костите отново се съединиха. Крайникът отново бе на мястото си. Призракът изсъска със задоволство.
След това отново тръгна към тях. Пар се опита да го забави с видения на вълци, но той едва ли ги виждаше. Нахвърли се върху Морган, отмести острието на меча му и го захвърли назад. Може би планинецът щеше да загине, ако не бяха двамата Омсфорд, които се хвърлиха върху звяра и го събориха на земята. Задържаха го само за миг, защото Призракът се освободи и ги разхвърля настрани. Една голяма ръка сграбчи Пар през лицето и блъсна главата му назад, така че от очите му изскочиха искри. Чуваше, че съществото се приближава към него и се опита да събере всичката си магия, докато се търкаляше и правеше усилия да се изправи на крака. Чуваше виковете на Кол, който го предупреждаваше, а също и някакво сумтене. Надигна се и се опита да проясни съзнанието си.
Призракът беше точно пред него с широко разтворени очи, за да го сграбчи. Кол се прилепи до дървото вляво от него. Морган не се виждаше, Пар отстъпи бавно, търсейки начин да избяга. Вече нямаше време за магия. Съществото бе твърде близо. Усети зад гърба си дървото.
След това се появи Морган. Изникна от мрака, крещейки „Лий, Лий“ и започна да удря Призрака. По лицето и дрехите му имаше кръв, а очите му искряха от ярост и решителност. Мечът на Лий се спусна подобно на дъга от блестящ метал и стана чудо — Мечът удари Призрака и избухна в огън.
Пар се отдръпна и сложи ръка пред лицето си, за да се предпази от блясъка. Не, мислеше той с удивление, това не беше огън, а магия!
Магията стана неочаквано и сякаш смрази всички в кръга на светлината си. Призракът изсумтя и изкрещя — вик на агония и недоверие. Магията премина от Меча на Лий в тялото му и го разсече с лекотата, с която бръснач реже плат. Призракът се разтресе, изгуби очертания и се разтвори. Пар се претърколи бързо под него, за да се освободи. Видя как, съществото проблесна пред смъртоносното оръжие и се превърна в прах.
Мечът на Лий като че ли премигна в тъмнината. От полянката се издигна дим с остра и неприятна миризма. Застоялата вода изгългочи за последен път и се умири.
Морган се отпусна на едно коляно. Мечът падна пред него и до малката купчинка прах, която бе останала от Призрака.
— Проклятие! — прошепна той, а гласът му бе глух от удивление. — Силата, която усетих, е била. Не вярвах, че е възможно…
Пар дойде при него, застана на колене и погледна лицето му, което беше цялото в кръв.
— Мечът все още има магия в себе си, Морган! — каза Пар, развълнуван от това, че е възможно такова нещо. — През всичките тези години никой не го е знаел, но все още е магически. — Морган го погледна не виждаш ли? Магията е спяла от времето на Аланон! Нямало е нужда от нея. Трябваше й друга магия, за да я събуди. Трябваше й същество като Призрака! Ето защо нищо не се случва, докато не се срещнат две магии…
Пар направи място на Кол да седне до тях. Едната му ръка беше отпусната.
— Мисля, че съм я счупил — промърмори той.
Не беше счупена, но бе доста жестоко наранена. Използваха водата за пиене, за да се измият, превързаха раните си, взеха оръжията и се спогледаха.
— Старецът каза, че много неща ще ни преследват — прошепна Пар.
— Не знам дали това нещо ни преследваше, или пяхме достатъчно без късмет, за да налетим на него — гласът на Кол бе отпаднал. — Но знам, че не искам да се срещам с друго такова.