Морган забеляза как Пар и Кол се бяха втренчили в тях и каза:
— Забравих да ви предупредя — Кълхейвън, който вие познавате, е този от приказките ви. Е, това е било едно време. Знам, че сте уморени, но след като вече сме тук, трябва да видите някои неща.
Поведе ги по пътеката, която отиваше към селото. Къщите ставаха все по-лоши, градинките и животните напълно изчезнаха. Пътеката премина в път целият в дупки и камъни. Тук имаше повече деца, които си играеха като другите. Имаше и повече жени, които работеха под навесите. От време на време си разменяха по някоя дума помежду си и с децата, но предимно бяха затворени в себе си. Погледнаха предпазливо тримата непознати, а в очите им се отрази страх и подозрение.
— Кълхейвън, най-красивият град в Източната земя, сърцето и душата на народа на Джуджетата? — Морган се унесе в мислите си. Не ги погледна. — Знаете приказките. Бил е светилище, оазис, рай за нежните души, паметник на това, което може да се постигне с гордост и усилена работа — поклати глава — Е, сега е такъв.
Няколко деца дойдоха да просят дребни монети. Морган леко поклати глава, погали едно две и продължи. Минаха по друга пътека, която водеше до малък поток с нечистотии и боклуци. Мостче ги отведе на другия бряг. Въздухът бе изпълнен с миризма на гнило.
— Къде са мъжете? — попита Пар. Морган се огледа:
— Късметлиите са умрели. Останалите са в мините или в трудови лагери. Ето защо всичко изглежда така. Никой не е останал в града, освен децата, старците и няколко жени — той спря. — Така е от петдесет години. Така го иска Федерацията. Елате насам.
Поведе ги по тясна пътечка зад редицата от къщи, които сякаш бяха по-добре поддържани. Те бяха прясно боядисани, камъните и хоросанът бяха на местата си, а градинките и полянките — безупречни. И тук в дворовете работеха Джуджета, предимно млади жени. Задачите бяха същите, но резултатите, различни. Всичко тук беше блестящо, ново и чисто.
Морган ги заведе до малък парк и внимателно се отпусна до една ела.
— Видяхте ли онези? — посочи добре поддържаните колиби. Пар и Кол кимнаха. — Там живеят федералните служители и войниците от гарнизона. Най-младите и силни жени са длъжни да работят за тях. Повечето са принудени и да живеят с тях — Той ги погледна многозначително.
Слезнаха от парка по склона на хълма към центъра на селището. Магазините, занаятчийниците и движението ставаха все повече. Джуджетата тук се занимаваха с купуване и продаване, но бяха малко на брой и предимно стари. Улиците бяха препълнени с чуждоземци, дошли да търгуват. Войници на Федерацията охраняваха навсякъде.
Морган накара братята да се наведат, за да не бъдат забелязани и започна да им показва това-онова, а гласът му стана ироничен:
— Ей там е пунктът за сребро. Джуджетата трябва да го изваждат от мините, където прекарват повечето време — знаете какво означава това. След това го продават на Федерацията по нейни цени и връщат по-голямата част от парите във вид на данъци. Животните също принадлежат на Федерацията — дават ги назаем. Напълно обират Джуджетата. Това ей там е пазарът. Всички зеленчуци и плодове се произвеждат от Джуджетата, а печалбите по същия начин сменят притежателя си. Тук е така. Това означава за тия хора протектората.
Спря ги в края на улицата, настрани от кръга от наблюдатели, скупчили се около платформа, на която млади Джуджета — мъж и жена, свързани, ги предлагаха за продан. Погледаха малко и Морган каза:
— Тези, които не им трябват за работа, ги продават.
Поведе ги от търговската част към един склон на хълм над града. Хълмът бе почернял и лишен от живот, чак до голия хоризонт.
— Знаете ли какво е това? — тихо ги попита. Те поклатиха глави. Това е останало от Градините на Меад. Знаете приказката. Джуджетата построили Градите със специална пръст, донесена от селскостопански земи — черна като въглен. Всяко познато цвете е било посадено и отглеждано. Баща ми каза, че това е най-красивото нещо, което някога е виждал. Бил е тук веднъж като момче.
Морган замлъкна за момент, докато те оглеждаха остатъците, след това каза:
— Федерацията изгорила градините, когато градът паднал. Всяка година отново ги горят, та никога нищо да не поникне там.