За Уокър Бо и магията винаги бе имало приказки. Пар си спомни как понякога чичо му разказваше неща, които се случваха на други места, неща, които не бе възможно да знае, но му бяха известни. Имаше моменти, когато чичо му можеше да накара да се движат предмети и дори хора. Понякога можеше да каже и за какво си мислиш: ще те погледне и ще ти каже да не се притесняваш, че това или онова ще се случи и ще се окаже, че точно това ти е в главата.
Но той можеше и да отблъсква неприятностите — просто ги караше да изчезнат така бързо, както са дошли. Всичко, което го заплашваше, просто се изгубващо. Това изглеждаше като магия.
И винаги поощряваше Пар, когато момчето се опитваше да използва молитвената песен. Беше го предупредил да се научи да контролира виденията, да внимава с тяхното използване, да подбира начина, по който ще представя на други магията. Уокър Бо беше един от малкото хора, които не се страхуваха от нейната сила.
Така че, докато стоеше с другите в тишината на планинската нощ, а спомените за чичо му го спохождаха, любопитството му да научи нещо повече отново се засили, докато накрая той се предаде и попита Стеф какви истории се разказват за Уокър Бо. Стеф се замисли.
— Повечето от тях се чуват от горски жители, ловци, следотърсачи, а по-малко от Джуджетата, които участват в Съпротивата като мен и са ходили достатъчно на север, за да чуят за него. Казват, че племената на Гномите се плашат до смърт от него. Казват, че мислят за Уокър Бо като за дух. Някои вярват, че живее вече стотици години и че прилича на Друидите от легендите — той намигна. — Предполагам, че са само приказки, въпреки че ти е чичо. Един човек ми се закле, че чичо ти говори с животни и те го разбират. Каза, че сам е видял как чичо ти е отишъл право към една дива котка с големина на равнинен бик и говорил с нея, както с теб.
— Казваха, че Коглайн може да го прави — намеси се Кол, внезапно заинтригуван. — Имал е котка, наречена Шепот, която е ходила навсякъде с него. Котката защитавала племенницата му Кимбър. И нейното име е било Бо, нали Пар?
Пар кимна, спомняйки си, че чичо му е взел името Бо от линията на майка му. Странно, че сега се сети, но не можеше да си представи чичо му да използва името Омсфорд.
— Имаше една приказка — каза Стеф, за да подреди детайлите в главата си. — Чух я от един следотърсач, който познаваше дълбокия Анар повече от другите, а мисля, че познаваше и Уокър Бо, макар че никога не го бе казвал. Каза ми, че нещо, родено в дните на старата магия, се придвижило надолу от Черния рог към Мрачната падина преди две години и започнало да живее там. Уокър Бо отишъл да го види, противопоставил му се и съществото си заминало оттам, откъдето дошло — просто ей така! — Стеф поклати глава и бавно потърка брадичка. — Кара те да се замислиш, нали? — Той протегна ръце към огъня — Ето защо ме плаши, защото като че ли не са много нещата, които да уплашат него. Идва и си отива като дух, казват, че е бил тук преди миг, а вече го няма. Просто една сянка в нощта. Чудя се дали призраците въобще го плашат. Предполагам, че не.
— Може би трябва да го попитаме — предложи Кол с лека усмивка.
Стеф се ободри:
— Да, наистина. Може би трябва — съгласи се той. — Предлагам ти да го направиш — засмя се той. — Това ми напомня че планинецът все още не ви е казал как се запознахме с него.
Братята с глас казаха „не“ и въпреки мърморенето на Морган, Стеф продължи да разказва:
— Преди около десет месеца, докато Морган ловял риба на източния бряг на Езерото на дъгата, някъде около устието на Сребърната река, се появила буря и обърнала лодката му. Всичките му пособия изчезнали и той трябвало с плуване да стигне до брега. Бил подгизнал, замръзващ се опитвал безуспешно да запали огън, когато Стеф попаднал на него и го подсушил. Щеше да умре от замръзване, предполагам, ако не бях го съжалил — завърши Стеф. — Говорихме и си обменихме информация. Той дойде в Кълхейвън за да види наистина ли е толкова тъжен животът на Джуджетата, колкото му го бях описал… — Хвърли един поглед върху огорченият планинец. — Продължи да идва, като всеки път носеше нещо, за да помогне на баба, леля, или на Съпротивата. Предполагам, съвестта му не позволи да остане настрана.
— О, за бога — изпъшка объркан Морган.
Стеф се засмя, смехът му взриви тишината и изпълни нощта:
— Достатъчно, горди принце на планините! Ще говорим за нещо друго — той се завъртя и погледна Пар — Онзи непознат, дето даде пръстена — нека поговорим за него. Знам нещо за бандите, които работят за Движението. Повечето от тях не си струват: липсва им водач им дисциплина. Джуджетата им предложиха да работят за тях, но засега предложението не е прието Проблемът е, че цялото Движение е твърде накъсано. Във всеки случай, пръстенът който са ви дали, има ли върху себе си емблемата на ястреб?