В задната част на помещението се раздвижиха някакви фигури и блокираха вратите и прозорците. Мъжете смъкнаха плащовете си и останаха с черни униформи. Проблеснаха оръжия. По ръкавите и гърдите си имаха бели емблеми. Пар още повече разкриви образа на Елфа. Глава на вълк.
Мъжете в черно бяха Търсачи!
Гласът на Пар стана колеблив, а виденията проблеснаха и изгубиха силата си. Слушателите започнаха да негодуват и да се оглеждат. Кол спря разказа си. Навсякъде имаше движение. Зад тях в тъмнината имаше някой. Той бе навсякъде. Кол застана нащрек.
След това светлините отново се появиха и група от облечените в черно Търсачи с блъскане си проправиха път. Имаше викове на протест и мърморене, но зрителите бързаха да се отдръпнат и да им направят място. Съдържателят на „Синия бакембард“ се опита да се намеси, но бе пометен настрани.
Част от мъжете в черно спря точно пред платформата.
Друга група блокира изходите. Всички, облечени от главата до петите в черно, над устата бяха прикрити, а емблемите с главата на вълк проблясваха. Бяха въоръжени с къси мечове, ками и палки. Оръжието бе подготвено. От всичките лъхаше жестокост както от начина, по който се държаха, така и от погледите им.
Водачът им беше огромен, яростен мъж с изключително дълги ръце и мощно телосложение. Лицето му под маската беше като вкаменено, а половината бе покрита с груба, червеникава брада. Лявата му ръка беше с ръкавица до лакътя.
— Имената ви? — попита той. Гласът му бе нежен, почти шепнеше.
Пар се поколеба.
— Какво сме направили?
— Омсфорд ли се казваш? — говорещият го изучаваше настойчиво.
Пар кимна:
— Да, но не сме…
— Арестувани сте за нарушаване на висшия закон на Федерацията! — Съобщи нежния глас. Слушателите започнаха да мърморят. — Използвали сте магия, въпреки…
— Просто разказваха приказки! — извика един мъж на няколко стъпки от тях. Един от Търсачите го удари рязко с палката си и мъжът се строполи на пода.
— Използвали сте магия, въпреки Федералните разпоредби и по този начин сте застрашили обществото! — Говорещият дори не си направи труда да погледне падналия. — Ще бъдете отведени…
Не завърши. Една газова лампа падна неочаквано от тавана насред препълнената кръчма и избухна в пламъци. Всички скочиха на крака. Настана хаос. Говорещият и хората му се обърнаха с изненада. В същия момент високият брадат мъж, който преди това бе заел място на края на платформата, скочи на крака, прехвърли се през няколко изненадани слушатели и разблъска най-близката групичка Търсачи. Прехвърли се на сцената пред Пар и Кол, хвърли дрипавия си плащ и остана в зелените си дрехи и въоръжение на горски ловец. Вдигна ръката си и я стисна о юмрук.
— Роден съм свободен! — изкрещя той всред объркването.
Като че ли след това всичко стана изведнъж. Декоративната мрежа оттогава някак си се освободи, последва газовата лампа към пода и на практика омота всички, събрани в „Синия бакембард“. Викове и проклятия се понесоха от уловените. До вратата мъже, облечени в зелено, се спуснаха върху смутените Търсачи и ги поваляха на земята. Газовите лампи бяха разбити и стаята се осветяваше само от пожара, който се разрастваше.
Високият мъж подмина Пар и Кол с бързина, която не очакваха. Сграбчи първия от търсачите, които блокираха задния изход, и с бърз удар с крак му счупи врата. В ръцете му се появиха къс меч и кама и останалите двама също паднаха.
— Насам, бързо! — викна той на Пар и Кол.
Една тъмна сянка се протегна към тях докато минаваха, но Кол събори мъжа и го захвърли в котела от борещи се тела. Посегна назад, за да е сигурен, че не е изгубил брат си и голямата му ръка сграбчи крехкото му рамо. Пар изкрещя без да иска. Кол винаги забравяше колко е силен.
Изчезнаха от сцената и стигнаха до задния коридор. Високият непознат се движеше пред тях. Някой се опита да ги спре, но непознатият го прегази. Врявата в помещението зад тях беше оглушителна, а пламъците се разпръскваха навсякъде и гладно захапваха пода и стените. Непознатият ги водеше бързо през коридора и задната врата към пътеката. Още двама от мъжете, облечени в зелено, чакаха. Те безмълвно измъкнаха братята от кръчмата.