— Но защо…?
— Защото има много общо помежду ни, приятелю. — Каза другият тихо, предугаждайки въпроса. Ръката му се отпусна на рамото на Пар. Очите се спряха на Кол. — Миналото ни свързва толкова здраво, че трябваше да дойда там при вас. Нещо повече — това е връзка, която изисква да застанем заедно срещу всичко, заплашващо тази земя. Запомнете и това. Мисля си, че един ден ще го направим, ако успеем да оживеем дотогава.
Той се усмихна към братята, а те тихо го съзерцаваха. Ръката на непознатия се отдръпна.
— Време е да тръгвате. Бързо. Улицата върви на изток към реката. Оттам можете да отидете където искате. Но се пазете. Поглеждайте зад гърбовете си. Това не е приключило.
— Знам — каза Пар и протегна ръка. — Сигурен ли си, че няма да ни кажеш името си?
Непознатият се поколеба.
— Друг път — каза той.
Стисна силно ръката на Пар, след това на Кол и подсвирна на хората си да се приближат. Махна за сбогом и се стопи в сенките.
Пар за миг се вгледа в пръстена, след това погледна Кол въпросително. Някъде наблизо виковете отново започнаха.
— Мисля, че въпросите ще почакат — каза Кол.
Пар пусна пръстена в джоба си. Те безмълвно изчезнаха в нощта.
ГЛАВА 3
Наближаваше полунощ, когато Пар и Кол достигнаха крайбрежния квартал на Варфлийт и тогава за пръв път осъзнаха, колко неподготвени бяха да избягат от Римър Дол и неговите федерални Търсачи. Никой не бе предположил, че ще се наложи да заминат, така че никой не бе взел неща, необходими за дълго пътуване. Нямаха нито храна, нито одеяла, нито оръжие, като се изключат дългите ножове, които всички хора от Вейл носеха, нищо за лагеруване, никаква екипировка и най-лошото — никакви пари. Кръчмарят не им бе плащал цял месец. Парите, които бяха спестили от по-преди, се изгубиха в огъня заедно с всичко друго, което притежаваха. Имаха само дрехите на гърба си и растящия страх, че може би е трябвало да тръгнат с безименния непознат.
Крайбрежният квартал беше върволица от паянтови плаващи къщи, пристройки, работилници и складове. По дължината му горяха светлини, а докери и рибари пиеха и се шегуваха в светлината на газовите лампи. Пушек се издигаше от ламаринени пещи и варели, а миризмата на риба се стелеше навсякъде.
— Може би ще ни оставят на мира през нощта? — предположи Пар. — Търсачите, имам предвид. Може ли няма да си правят труда да ни търсят до сутринта, или може би са се отказали изобщо?
Кол го погледна и многозначително повдигна вежди.
— Може би и кравите могат да летят? — огледа се. — Трябваше да настояваме да ни платят за работата. Сега нямаше да сме в това положение.
Пар сви рамене.
— Нямаше да има разлика.
— Нямаше ли? Поне щяхме да имаме малко пари.
— Само ако бяхме решили да ги носим с нас на представлението. Как щеше да стане?
Кол повдигна рамене и се намръщи.
— Онзи кръчмар ни е длъжник.
Вървяха до южните докове, без да говорят и спряха там, където се срещаха светлината и тъмнината. Погледнаха се. Нощта вече беше хладна, а дрехите им прекалено тънки, за да ги предпазят от студа. Трепереха с ръце в джобовете, притиснали ги здраво към тялото си. Наоколо дразнещо жужукаха насекоми. Кол въздъхна.
— Имаш ли представа къде отиваме, Пар? Намислил ли си някакъв план?
Пар извади ръцете си и енергично ги разтърка. Но ще ни е нужна лодка, за да стигнем. — Значи, на юг по Мърмидон?
Кол се усмихна не разбиращо. Помисли, че тръгват обратно за Шейди Вейл. Пар реши, че е по-добре да го остави с това впечатление.
— Почакай тук! — каза Кол изведнъж и изчезна преди Пар да се възпротиви.
Пар стоя около час както му се стори сам в тъмнината на края на доковете. Отиде до пейката пред една рибарска колиба и седна. Чувствата му бяха смесени. Беше ядосан на непознатия, който ги бе измъкнал, а след това изоставил. Вярно, че той самият бе пожелал така, но това не го караше да се чувства по-добре. Беше ядосан и на Федерацията, защото ги прогони от гада като обикновени разбойници. Най-напред бе ядосан и на себе си за това, че бе достатъчно глупав да си помисли, че може да се измъкне, след като използваше истинска магия, която бе абсолютно забранена. Едно беше да си играе с ловкостта на ръцете си, съвсем друго да използваш магията на молитвената песен. Пресилено очевидно беше кое е истинското и трябваше да знае, че рано или късно слухът щеше да стигне до управляващите.